Индия стана третата страна в света, която постигна възможността за извършване на орбитални изстрелвания от частни компании: на 18-ти юли от космодрума „Сатиш Дхаван“ на остров Шрихарикота излетя ракетата-носител „Викрам-1“, разработена от компанията Skyroot Aerospace. Изстрелването се превърна не само в символичен етап в либерализацията на националната космическа програма, но и в практическа демонстрация на избраната стратегия „просто, но надеждно“, която поставя на преден план изпитани технологии, предсказуемост на полета и минимизиране на рисковете при извеждането на малки сателити. Компанията вече е получила заявки за извеждане в орбита на над 400 спътника.
Vikram‑1: конструкция, двигатели и логиката на „простотата“Vikram‑1 е четиристепенна лека ракета-носител с височина около 20–24 метра и диаметър 1,7 метра, предназначена за извеждане на до 480–500 кг полезен товар в ниска околоземна орбита (500 км, наклон 45°) и около 260–290 кг в слънчево-синхронна орбита (SSO) на същата височина. Първите три степени са блоковете с твърдо гориво „Kalam-1200“, „Kalam-250“ и „Kalam-100“ с време на работа от 80 до 100 секунди всяка, а четвъртата е степен с течно гориво на базата на клъстер от четири двигателя „Raman“.
Тази архитектура — комбинация от мощна „тройка“ с твърдо гориво и малък модул с течно гориво за прецизно извеждане в целевата орбита и орбитални маневри — е ключов елемент от стратегията „просто, но надеждно“. Твърдото гориво осигурява високо ниво на тяга при относително проста конструкция и минимална нужда от сложна предстартова подготовка, а течният горен модул позволява гъвкаво коригиране на параметрите на орбитата според конкретния полезен товар, без да се усложнява основната схема на ракетата-носител.
Допълнителен фактор за надеждността се счита използването на инфраструктурата на ISRO: изстрелването се състоя от държавния космодрум Шрихарикота, където Skyroot е наела стартова площадка и наземни системи, вместо да изгражда собствен стартов комплекс. Това намалява капиталовите разходи и рисковете, свързани с изграждането на уникална наземна инфраструктура, но в същото време запазва зависимостта от държавните съоръжения и графиците за достъп до тях.
Конструкцията на Vikram‑1 също така предвижда композитен корпус от въглеродни влакна и редица решения, насочени към намаляване масата на конструкцията при запазване на резерва на якост, което е особено важно за една лека ракета-носител, при която всеки килограм собствена маса оказва пряко влияние върху полезния товар. При това компанията съзнателно избягва прекалено експерименталните схеми (например изцяло течни многостепенни ракети-носители с многократно използваеми блокове) в полза на по-консервативен дизайн, който е по-лесен за сертифициране и мащабиране в серийно производство.
Икономика на изстрелванията: цена на мисията и стойността на 1 кг в орбитаСпоред рзличните експертни оценки, стойността на извеждането на полезния товар на „Викрам-1“ възлиза на около 15 хил. долара на килограм в орбита. Този показател е значително по-висок от този на големите ракети-носители при съвместни изстрелвания (където цената за килограм към ниски орбити и SSO може да спадне до 1,5–3 хил. долара/кг), но съответства на бизнесмодел, ориентиран към персонални и полуперсонални мисии за малки сателити.
В рамките на този модел клиентът получава извеждане в конкретна, „своя“ орбита, без да чака запълването на целия полезен товар на ракетата и без да се приспособява към параметрите на мисиите на други клиенти. За операторите на малки апарати, за които сроковете и точните параметри на орбитата са от решаващо значение, това може да бъде по-важно от абсолютния минимум на цената за килограм. В същото време по-високата цена на 1 кг се компенсира за Skyroot от по-малкия мащаб на серийното производство, относително малките обеми на поръчките в началния етап и необходимостта да се изработи стабилна верига за доставки и наземно обслужване.
При първия си орбитален старт „Викрам-1“ изведе в орбита шест полезни товара, включително два спътника, което потвърди работоспособността на базовата схема и осигури на компанията портфейл от предварителни заявки още преди началото на редовната търговска експлоатация. Според медийните съобщения Skyroot вече е получила заявки за изстрелване на над 400 сателита, което свидетелства за наличието на търсене на услугата „космическо такси“ за малки апарати, дори при цена от около 15 000 долара/кг.
В перспектива, с усъвършенстването на серийното производство, оптимизацията на процесите по интегриране на полезния товар и повишаването коефициента на натоварване на всяка мисия, цената за извеждане на 1 кг може да бъде намалена, но в средносрочен план Vikram‑1 ще остане в сегмента на по-скъпите, но гъвкави изстрелвания по конкретна поръчка.
Реформи в частния космически сектор в ИндияУспехът на „Викрам-1“ стана възможен на фона на последователната либерализация на индийската космическа индустрия, която в продължение на дълги десетилетия беше под контрола на държавната агенция ISRO. Правителството започна курс към отваряне на сектора за частни компании, като създаде регулаторни механизми за достъп до инфраструктурата на ISRO и позволи на частни оператори да разработват ракети-носители и да създават собствени стартови съоръжения.
На този фон в страната се появиха десетки стартъпи, сред които Skyroot Aerospace и Agnikul Cosmos се превърнаха в най-забележителните участници в сегмента на малките ракети. Още през 2024 г. Agnikul проведе суборбитален демонстрационен старт на ракетата Agnibaan SOrTeD от първия в страната частен стартов комплекс „Дхануш“ (Agnikul Launchpad‑01), построен на територията на космодрума Шрихарикота.
Мисията „Agnibaan SOrTeD“ беше насочена към тестване на някои ключови технологии — полет по зададена траектория, управлението и системите за безопасност, както и демонстрация на собствен двигател и 3D-отпечатани компоненти. Това беше първият старт от частна индийска площадка и отбеляза редица технологични иновации: използването на местен полукриогенен двигател и полет на ракета с изцяло отлят 3D-отпечатан двигател.
За индийското правителство успехът на мисиите „Skyroot“ и „Agnikul“ е едновременно аргумент в полза на по-нататъшното облекчаване на регулаторните бариери и инструмент за външнополитическото позициониране на страната като един от центровете за развитие на „новия космос“. За бизнеса появата на частни орбитални и суборбитални ракети-носители означава разширяване на достъпа до орбити, както и възможност за формиране на вериги за създаване на стойност в рамките на страната — от разработването на полезния товар до извеждането му в орбита и неговата експлоатация.