Въпреки че се смята за едно от най-студените и най-отдалечени тела в Слънчевата система, Плутон продължава да изненадва учените. Нов анализ на данни от космическия апарат New Horizons на НАСА потвърди за първи път съществуването на големи свлачища на повърхността на планетата джудже. Откритието предполага, че релефните форми на Плутон са се оформяли много по-активно, отколкото се смяташе досега.
Проучването не изисква нови полети до Плутон. Учените анализираха повторно изображенията, направени по време на историческото прелитане на New Horizons през 2015 г. Дори повече от десетилетие след мисията, тези материали продължават да дават нови открития благодарение на съвременните методи за обработка на данни.
Учени са открили шест потока от отломки в три кратера близо до Sputnik Planitia – обширна област от азотен лед, която образува известния ярък участък с форма на сърце, превърнал се в символ на Плутон.
Следите от свлачищата се простират по вътрешните склонове на кратерите и завършват с широки отлагания от отломки по дъната им. Някои от тези „езици“ от материал са с дължина от 10 до 14,5 километра, а най-големият покрива площ от около 130 квадратни километра – това е сравнимо с площта на малък град.
На Земята подобни свлачища до голяма степен се ограничават от гравитацията и триенето. На Плутон условията са напълно различни. Поради изключително слабата гравитация и преобладаването на лед, отломките могат да се движат много по-далеч и по-лесно, отколкото на нашата планета.
Карта на свлачищата на Плутон: (a) общо местоположение; (bb′) свлачище LD1 в кратера Кофлин; (cc′) свлачища LD2 и LD3 в кратера Хиклас; (dd′) свлачищата LD4, LD5 и LD6 в неназован кратер.
Изображенията показват неправилни отлагания, които вероятно са съставени от големи парчета твърд лед. В горната част на склоновете изследователите забелязали и характерни вдлъбнати издатини – типични признаци за мястото, откъдето започва дадено свлачище. Комбинацията от тези характеристики оставя малко съмнение относно естеството на структурите.
Какво точно е причинило движението на масите, все още не е известно. В един от кратерите, тласъкът може да се е образувал от близък удар от метеорит, който е нарушил стабилността на склона. В други случаи, сезонните температурни промени или преходът на летливи ледове от твърдо в газообразно състояние, които постепенно са отслабили повърхността, може да са изиграли роля.
Днес все още няма доказателства, че подобни процеси все още протичат на Плутон, но откритието показва, че планетата джудже има сложна геоложка история и в миналото повърхността ѝ е претърпяла големи промени.
Учените се надяват, че бъдещи космически мисии или по-подробни наблюдения ще разкрият нови следи от подобни процеси. Това ще ни помогне да разберем по-добре как еволюират ледените светове в покрайнините на Слънчевата система и какви сили оформят техния терен, дори при изключително ниски температури.