Бързото развитие на изкуствения интелект принуждава технологичните компании да изграждат все повече центрове за данни, но същевременно нараства недоволството на местните общности. Основните оплаквания са свързани с огромното потребление на земя, електричество и вода. Съвременните AI центрове могат да заемат площи с размерите на градски блокове и да консумират толкова електроенергия, колкото стотици хиляди домакинства, съобщава EconomicTimes.
Допълнителен проблем е въздействието върху околната среда. Големите обеми вода се използват за охлаждане на сървърите, а резервните газови генератори могат да влошат качеството на въздуха. Жителите също се оплакват от шум, вибрации и покачващи се цени на електроенергията в регионите, където се строят нови центрове за данни.
Това доведе до нарастващ брой протести и съдебни дела срещу новите проекти в САЩ, Европа и Япония. Активисти настояват за ограничения върху изграждането на ИИ инфраструктура, а в някои случаи и за цялостно преразглеждане на подходите към нейното развитие. В същото време правителствата се борят да намерят баланс между икономическите ползи и интересите на местните общности.
Някои държави вече са предприели действия. Австралия планира да изисква от центровете за данни да компенсират потреблението си на енергия и да намалят консумацията на вода. Ню Йорк наложи мораториум върху големите нови проекти, Амстердам ограничи строителството поради недостиг на електроенергия и земя, а Дания намали приоритета на центровете за данни за свързване към мрежата. Това предполага, че развитието на изкуствения интелект ще зависи все повече не само от технологиите, но и от готовността на обществото да подкрепи мащабно разширяване на инфраструктурата.