Кадрите от горящите логистични центрове на Wildberries изглеждат почти нереално. Огромни индустриални сгради са обхванати от пламъци, над тях се издигат гъсти облаци дим, а пожарникари и спасители се опитват да овладеят последствията от една от най-мащабните атаки с дронове срещу Русия от началото на войната.
През нощта срещу 18 юли украински безпилотни апарати удариха два големи комплекса на Wildberries – в Котовск, Тамбовска област, и в Електростал, на около 50 километра източно от Москва. При атаката срещу склада в Котовск са загинали седем служители от нощната смяна, а 25 души са били ранени. Други 24 души са пострадали в Електростал. Руските власти съобщават и за двама ранени при пожар в петролна база в Ногинск.
Това прави атаката трагична преди всичко за хората, които са се намирали в сградите. Но зад човешката цена се очертава и друг огромен проблем: в подобни логистични комплекси се съхраняват стоки на хиляди независими търговци, а стойността им може да се измерва в милиарди рубли.
Wildberries потвърди, че двата обекта са били атакувани и че е извършена евакуация. Компанията обеща подкрепа за пострадалите и техните семейства, но към момента не е обявила какво количество стоки е унищожено, каква е стойността на щетите и по какъв начин ще бъдат компенсирани продавачите.
Защо обикновени складове се превърнаха във военна целНа пръв поглед Wildberries е просто най-големият руски онлайн магазин – местният еквивалент на Amazon, който продава дрехи, техника, козметика, играчки и почти всичко останало. Според украинската страна обаче ударените комплекси са имали и друга роля.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че двата логистични обекта са били използвани за доставка на санкционирани компоненти, необходими за производството на руски дронове и навигационно оборудване. Независимо потвърждение за точния характер на товарите засега няма, но изявлението показва защо големите търговски складове вече се разглеждат като част от по-широката военна логистика.
Съвременният логистичен център не е просто голямо хале с кашони. Той разполага с автоматизирани линии за сортиране, складови роботи, транспортни системи, информационни центрове и постоянен поток от камиони. През подобни обекти могат бързо да бъдат разпределяни не само потребителски стоки, но и електронни компоненти, комуникационно оборудване, резервни части и други продукти с двойна употреба.
Комплексът в Електростал е определян като втория по големина логистичен обект на Wildberries според обема на обработваните поръчки. Това означава, че евентуалното му продължително спиране може да наруши доставки в цялата Московска област и да принуди компанията да пренасочва огромни количества стоки към други складове.
Точно това превръща мащабните търговски центрове в стратегически уязвими обекти. Те са огромни, трудно могат да бъдат прикрити, работят денонощно и зависят от постоянен поток от транспорт. Дори когато не съхраняват пряко военна продукция, те могат да бъдат използвани като част от веригата, която снабдява заводи, подизпълнители и предприятия от отбранителния сектор.
Ударът съчета логистични и енергийни целиПочти едновременно с пожарите в складовете е била поразена и петролна база в Ногинск, разположена на по-малко от десет километра от Електростал. Според местните власти огънят е започнал след падането на отломки от дрон. Двама души са били ранени, а намиращ се наблизо родилен дом е бил евакуиран като предпазна мярка.
Съоръжението в Ногинск разполага с 24 резервоара с общ капацитет около 11 500 кубични метра и се използва за съхранение и прехвърляне на бензин, дизелово гориво и керосин. То обслужва търговци и доставчици на горива в Московска област, което го прави важен регионален логистичен възел.
Комбинацията от удари срещу петролна база и големи складове показва промяна в характера на украинската кампания. Целта вече не е непременно унищожаването на отделен военен завод. Все по-често се атакуват връзките между производството, транспорта и доставките – местата, през които преминават горивата, частите и оборудването.
Дори сравнително ограничени физически щети могат да доведат до значителни последици. Работата трябва да бъде спряна, служителите евакуирани, товарите проверени, а стоките пренасочени. Пожарът може да повреди автоматизираните системи, електрическата инфраструктура и складовия софтуер, без които огромното хале практически не може да функционира.
Най-големият въпрос: чии са изгорелите стоки
Wildberries работи като маркетплейс. Това означава, че значителна част от продуктите в складовете не са собственост на компанията, а на външни търговци. Сред тях има както големи производители, така и малки предприемачи, които са вложили почти целия си капитал в една пратка.
Когато подобен склад изгори, въпросът кой ще плати щетите не е просто счетоводна подробност. За голямата платформа загубата може да бъде покрита от застраховка и разпределена между различни дейности. За малкия продавач няколко унищожени палета могат да означават край на бизнеса, особено ако е закупил стоката с кредит или вече е платил за реклама и доставка.
Засега Wildberries не е обявила какви застрахователни условия са действали в двата атакувани комплекса. Не е ясно и дали обезщетенията ще бъдат изчислявани според покупната, продажната или средната пазарна цена на стоките.
Компанията обаче вече е преминавала през подобна криза. През януари 2024 г. огромният склад на Wildberries в Шушари край Санкт Петербург беше почти напълно унищожен от пожар. В обекта се намираха стоки на хиляди продавачи, а компанията обяви, че продуктите са били застраховани за времето на съхранението и транспортирането им.
До август същата година Wildberries съобщи, че е изплатила на продавачите 34,9 милиарда рубли и е компенсирала около 95% от признатите щети. Компанията увери, че плащанията ще обхванат всички засегнати търговци независимо от размера на загубите им.
Този прецедент дава основание да се предполага, че и сега ще бъде използвана подобна схема, но мащабът на настоящите щети все още не е известен. Има и важна разлика: пожарът през 2024 г. беше индустриален инцидент, докато сегашните разрушения са последица от военна атака. В зависимост от условията на застрахователните полици щетите от война и терористични действия могат да бъдат третирани по различен начин.
Затова обещанието, че всичко ще бъде покрито автоматично, би било преждевременно.
Войната навлиза директно в електронната търговияДосега последиците от войната за руския технологичен и търговски сектор се усещаха главно чрез санкциите, липсата на компоненти, ограниченията върху плащанията и напускането на международни компании. Ударите срещу Wildberries показват следващия етап: физическата инфраструктура на електронната търговия вече също може да се превърне в цел.
Маркетплейсите са изградени върху идеята за скорост и концентрация. Колкото по-голям е складът, толкова по-евтино и ефективно могат да бъдат обработвани поръчките. Но концентрацията има и обратна страна. Когато огромно количество стоки, автоматизирани системи и транспорт са събрани на едно място, един успешен удар може да засегне едновременно компанията, клиентите, куриерите и хиляди продавачи.
Wildberries вероятно ще пренасочи част от поръчките към други свои центрове, както направи след пожара в Шушари. Това обаче може да увеличи времето за доставка, да претовари съседните складове и да оскъпи логистиката.
Същевременно атаката изпраща ясен сигнал към всички големи руски компании, които работят с индустриални складове и транспортни центрове. В условията на война разделението между гражданска и военна логистика става все по-размито. Един склад може през деня да обработва обувки и смартфони, а през същата система да преминават електронни компоненти, които според украинската страна са предназначени за военни предприятия.
Големите ще се възстановят, малките ще чакат отговорWildberries е достатъчно голяма компания, за да прехвърли дейността си, да възстанови част от инфраструктурата и да преговаря със застрахователи и държавни институции. За служителите, които загубиха живота си, подобно възстановяване няма. За ранените и техните семейства последствията ще останат дълго след потушаването на пожарите.
За хилядите продавачи големият въпрос тепърва ще получава отговор. Те трябва да разберат дали стоките им са унищожени, как са били застраховани, кога ще започнат плащанията и дали обезщетението ще бъде достатъчно, за да продължат бизнеса си.
Така зад апокалиптичните кадри от горящите складове се вижда една от най-характерните схеми на съвременната война. Държавите вземат решенията, големите корпорации разполагат със застраховки и резерви, а най-несигурни остават хората на нощна смяна и малките предприемачи, чиито стоки са били вътре.
Пламъците ще бъдат изгасени. Много по-дълго ще продължи сметката за това кой трябва да плати последствията.