Според Censys поне 87 000 от тях имат уязвимости, а България е сред страните с най-много експонирани устройства
Платформата за интернет разузнаване Censys е установила, че в Европа има над един милион IP камери, които са достъпни от отворения интернет. Най-малко 87 000 от тях съдържат уязвимости, позволяващи неоторизиран достъп, съобщава CyberNews. Докладът идва след информация на нидерландските разузнавателни служби, че руските сили систематично проникват в такива устройства в държавите от НАТО, за да следят доставките на оръжия за Украйна.
Разпределение по държави
Най-много отворени IP камери са регистрирани във Великобритания – 113 962. Следват Италия с 99 203, Испания с 81 371, Турция с 81 148, Франция с 68 317, България с 67 277, Германия с 65 539 и Румъния с 64 789. В Нидерландия са открити 45 000 камери, а в Украйна – над 60 000, от които 4 000 са уязвими. Според специалните служби данни от хакнати украински камери вече са били използвани при опити за откриване на военни цели и унищожаване на техника.
Средно всяка дванадесета отворена камера в Европа работи на устройство с известна уязвимост. CyberNews отбелязва, че 87 000 е минимална оценка – възможно е още камери да съдържат неизвестни експлойти от типа „нулев ден“ или да са компрометирани поради слаби или откраднати пароли.
Основни рискове и препоръки
Хиляди камери използват услуги с критични уязвимости, известни от 5 до 10 години. Част от проблемите не могат да бъдат открити при външно сканиране, но подобни сканирания са достъпни и за руските специални служби. След като открие IP камера, злоумишленикът може да опита да получи достъп чрез интернет. Това често е лесно, тъй като много камери нямат подходяща защита – използват стандартни пароли, остарял фърмуер или фабрични настройки. Много устройства стават достъпни чрез UPnP (Universal Plug and Play) – протокол, създаден преди десетилетия и неизискващ удостоверяване. Камерата автоматично изисква от рутерите с UPnP да отворят необходимия порт.
Специалистите препоръчват деактивиране на UPnP на камерите. Ако отдалеченият достъп не е необходим, устройствата изобщо не трябва да са достъпни от отворения интернет. „Настройте локалната мрежа така, че отдалеченият достъп да се осъществява чрез VPN. В такъв случай достъпът до IP-камерите ще бъде възможен само чрез защитена VPN-връзка“, съветват експертите.
Препоръчва се още деактивиране на ненужните мрежови протоколи – SSH, Bonjour, FTP, UPnP и Telnet, и използване на защитени протоколи като HTTPS и RTSPS. Сред другите мерки са сложни и уникални пароли, многофакторна автентификация и изолиране на камерите в отделен VLAN с подходящи правила за достъп.
При избор на IP камера е добре да се избягват малкоизвестни марки, да се избират устройства с гарантирани актуализации за сигурност за няколко години, редовно да се инсталира нов фърмуер и да се обръща внимание на страната на произход. Дори при спазване на всички препоръки обхватът на камерите трябва да е ограничен до необходимата територия, без логистични маршрути или критична инфраструктура в кадър, а чувствителните зони да се маскират и GPS координатите да се скриват.