Американската компания Rocket Lab успешно приключи първите пълномащабни квалификационни изпитания на двигателя Archimedes, предназначен за втората степен на частично многократно използваемата ракета Neutron. Двигателят работи 5,5 минути без забележки, което потвърди готовността му за монтаж на ракетата-носител. Това е важно постижение за проекта, който по-рано се сблъска с закъснения.

Изпитанието на двигателя Archimedes Vacuum (AVac) се проведе в специално оборудван комплекс на Rocket Lab в Космическия център „Стеннис“ на НАСА в щата Мисисипи. Запалването, имащо за цел да имитира реални условия на полет, продължи малко по-малко от 5,5 минути. От компанията определиха успешното изпитание на двигателя като най-важен етап от подготовката за първия полет на Neutron.

Новата ракета ще бъде по-мощно допълнение към съществуващата лека ракета Electron, която Rocket Lab вече използва редовно за извеждане на малки сателити в орбита. Първата степен на Neutron ще бъде оборудвана с осем двигателя Archimedes, които общо ще осигурят тяга от 680 тона-сила при изстрелване. По мощност всеки от тях е сравним с двигателя Merlin 1D, използван в първата степен на ракетата Falcon 9 на компанията SpaceX.

Техническите иновации и архитектурата на Archimedes

На втората степен на Neutron ще бъде монтиран двигател AVac с удължено сопло, специално разработено за работа във вакуум. Соплото е с 2,5 метра по-дълго от това на двигателя на първата степен, а тягата в космоса е 1,2 пъти по-голяма. По време на неотдавнашните наземни изпитания инженерите използваха съкратена част на дюзата, тъй като пълноразмерната вакуумна конфигурация е проектирана за работа при ниско налягане и може да се сблъска с нестабилност на потока при изпитания на морското равнище. Кратката версия позволява безопасно да се провери работата на самия двигател, без да се имитират космическите условия.

Подобно на Falcon 9, Neutron се разработва с оглед на възможността за многократно използване на първата степен. След изстрелването тя трябва да се върне на стартиращата площадка или на морска платформа за кацане, което ще позволи да се намалят разходите за следващите мисии.

При това архитектурата на втората степен и на главата на обтекателя на Neutron е уникална за космическата индустрия.

При класическите ракети крилата на обтекателя, покриващ полезния товар, се отделят и изгарят в атмосферата. При Neutron обаче половинките на обтекателя не се отделят напълно, а се разтварят във формата на черупка на мида, поради което инженерите са нарекли системата „Гладен хипопотам“. Втората степен буквално се изтласква от тези отворени „челюсти“, за да достави полезния товар до крайната орбита, а самата обтекаема капсула се връща на Земята заедно с първата степен.