При Владимир Путин, който прекъсна връзките със Запада, Русия напълно се превърна в младши партньор на Китай, който, макар и предпазливо и незабележимо, я манипулира в свой интерес. При това Пекин незабележимо установява отношения с руската управляваща класа, без да се ограничава само до Путин и най-близкия му кръг, пише The Wall Street Journal въз основа на разговори с длъжностни лица от двете страни и анализатори. Китайците укрепват връзките си с длъжностни лица и представители на елита, които ще определят бъдещето на Русия след оттеглянето на Путин, отбелязва WSJ.
В страната все по-често се разкриват случаи на китайски шпионаж и вербуване на длъжностни лица от средно ниво, но Москва не бърза да оповести тази информация или да я обсъди с Пекин от страх да не влоши отношенията, разказа пред изданието човек, близък до руските специални служби. Антизападните настроения са толкова дълбоко вкоренени в руското общество и институции, че ще преживеят владетеля, който ги подклаждаше по всякакъв начин, смятат някои анализатори.
При това Пекин в много отношения вече е подчинил Русия и е постигнал значителни отстъпки, макар че по всякакъв начин се старае да не демонстрира публично своето превъзходство, за да не унижи Москва и лично Путин.
„Китай има наистина отлична възможност да превърне Русия в нещо като гигантски Лаос, гигантски Пакистан. Страна, която е много по-зависима от Китай, много по-здраво свързана с него, която възприема Китай в много по-голяма степен като образец и източник на представи за съвременността“,
казва китаеведът, директор на Берлинския център „Карнеги“ за изследване на Русия и Евразия Александър Габуев. Тихата дипломация на Пекин и бъдещето на Кремъл
Внимателно, но настойчиво Пекин принуждава Москва да действа в негов интерес, като формира отношения и структури, които ще действат не едно десетилетие. Известно е колко ревностно Путин се отнася към каквито и да било опити за въздействие върху ситуацията в „близката чужбина“ – страните от бившия СССР, които той все още счита за сфера на изключително руски интереси. Именно с това до голяма степен се обяснява неговата инвазия в Украйна.
Въпреки това Путин, макар и с неохота, постепенно отстъпва Централна Азия на Китай.
Повече от десетилетие, опасявайки се от засилването на китайското влияние, той се противопоставяше на идеята юанът да стане основна валута на създаващата се Банка за развитие на Шанхайската организация за сътрудничество, която трябва да финансира технологични и други проекти в Централна Азия. Но през последната година Си Цзинпин успя да извоюва от Путин тази важна отстъпка, разказаха пред WSJ съветници на китайското правителство и дипломати. Според тях финансовата изолация е принудила Русия да преразгледа позицията си и сега тя е готова да стане член на банката, като в замяна изисква гаранции, че дейността ѝ няма да бъде ограничена от западните санкции.
Въпреки това другите международни кредитни организации, в които Китай играе водеща роля, засега отказват да предоставят на Русия подобни начини за заобикаляне на санкциите. По-конкретно, под натиска на Запада Русия беше изключена както от Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, базирана в Пекин, така и от намиращата се в Шанхай банка на БРИКС – Новата банка за развитие, тъй като с нейното участие те не можеха да продължат работата си.
Сценариите за стабилност и икономическите интереси
Русия остава суровинна придатка на Китай, като му доставя предимно петрол и газ с големи отстъпки, както и други природни ресурси. Когато току-що дошъл на власт Си се срещна за първи път с Путин през 2013 г., делът на Китай възлизаше на около 10% от общия търговски обмен на Русия. Оттогава тази цифра се е увеличила 4 пъти, докато делът на Русия в китайската търговия съставлява по-малко от 4%.
При това Пекин строго защитава собствените си интереси. Трудно е да се намери по-ярък пример от историята с опитите на Москва да го убеди да се съгласи на изграждането на газопровода „Силата на Сибир – 2“ (Сила Сибири – 2).
По време на посещението на руската делегация, водена от Путин, в Китай през септември 2025 г. председателят на управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер обяви, че е постигнат пробив – подписването на „юридически обвързващ меморандум за изграждането на газопровода“. Вярно е, че по някаква причина той съобщи това само на руските журналисти, без да предостави никаква информация за условията, включително по основния въпрос – цените на газа, а Пекин не каза нито дума за подобно споразумение.
През май 2026 г., преди 14-тото си посещение в Китай, Путин отново даде публично да се разбере, че трябва да бъде постигнато споразумение.
Тотално разбалансиране на международната сцена
Но руската делегация, пристигнала в Пекин преди неговото посещение, се сблъска с препятствие, пише WSJ. Както разказаха пред изданието източници, запознати с хода на преговорите, китайските власти са дали да се разбере на Милър, че ще се съгласят на изграждането на газопровода само ако Русия доставя газ на цената на вътрешния руски пазар, която в значителна степен се субсидира.
Освен това на руснаците е било указано да не повдигат повече този въпрос, докато не се съгласят с условията на Пекин. Сред 42-те споразумения и декларации, подписани от Путин ден по-късно, не е имало никакви документи относно „Силата на Сибир – 2“.
„Си прие Путин, както императорът приема гост в своя замък, и го изпрати у дома“,
казва Йорг Вуттке, германски бизнесмен с дългогодишен опит в областта на китайско-руските отношения.Той счита, че за Китай няма никакъв икономически смисъл да се съгласява на нов газопровод. В света се произвежда много втечнен природен газ, а потреблението на вносен газ в Китай, който реализира гигантска програма за развитие на зелената енергетика, според прогнозите ще достигне пика си в средата на 2030-те години.
„Защо да се обвързват с ангажименти за изграждане на газопровод, което ще отнеме пет–шест години, и по този начин да засилят зависимостта си от Русия, ако могат да купуват газ от всякакви други държави?“,
казва Вуттке.Габуев потвърждава:
„По-добре е да продължим да ‘мариноваме’ руснаците. Да изчакаме, докато икономическата ситуация в Русия се влоши още повече, докато руснаците се окажат на колене – за да се съгласят на изгодни за Китай условия“.