В космоса няма звук. Тогава какво слушат учените?

В космоса никой няма да чуе твоя вик! Сигурно всички, които са гледали научнофантастични филми или са чели книги за космически пътувания, са срещали тази фраза. И в нея има много истина, защото за да се разпространи звукът, е необходима среда, а във вакуума такава няма. Но това не означава, че във Вселената цари абсолютна тишина. В космоса има звуци, просто не можем да ги чуем по начина, по който сме свикнали. Къде точно възникват те и как учените ги регистрират? Ще се изненадате, но дори Слънцето издава звуци.

Защо звукът не се разпространява в космоса

За да осмислим тази тема, трябва да си припомним как възприемаме речта и музиката на Земята. По своята същност звукът представлява механична вълна, която се предава от частица към частица. Когато струната на китарата вибрира, тя изтласква молекулите на въздуха, те се удрят в съседните, и тази верига продължава чак до тъпанчето на слушателя.

Процесът напомня на вълната, която феновете правят по трибуните на стадиона: самите хора не тичат никъде, но движението се разпространява по кръг. Основното условие за предаване на шума е наличието на плътна верига от частици. Вълните преминават отлично през газове, течности, метал и дори човешкото тяло.

Звуците на космоса могат да се чуят, ако човек знае как да го направи Как общуват космонавтите в космоса

Когато познаваме принципите на разпространението на вълните, лесно разбираме нереалистичността на фантастичните филми. Ако във вакуум експлодира огромен кораб, отдалечен наблюдател няма да чуе експлозията, а само ще види ослепителна светкавица. В самия облак от разгорещен газ за кратко време ще се появят колебания в налягането, но те никога няма да достигнат до другия кораб през празнотата.

Как тогава работят екипажите в орбита, ако е безсмислено да си викат един на друг? Астронаврите, излезли в откритото пространство, общуват с помощта на радиовълни, за които въздухът изобщо не е необходим.

Микрофонът улавя речта, преобразува я в електрически сигнал и я изпраща на партньора. При това вътре в херметичния скафандър се поддържа кислородна среда, затова човекът чува отлично собственото си дишане и бръмченето на охладителните системи.

Какви звуци издава МКС

Освен това в орбита понякога е доста шумно. Астронавтите са принудени да свикнат с шума на апаратурата.

На станцията денонощно шумят следните системи:

вентилаторите за циркулация на въздуха; помпите на охладителната система; механизмите за пречистване от въглероден диоксид; сигналите на научните уреди.

Освен въздуха, твърдите конструкции също са отлични проводници на звуци. Ако отвън в обшивката се забие малък метеорит, вибрацията ще се разпространи директно по металния корпус. Стената на помещението ще предаде този тласък на вътрешния въздух и екипажът ясно ще чуе рязък трясък.

Същият принцип важи и при ремонтни работи отвън на станцията. Астронавтът може да усети и чуе работата на електроинструмента в ръката си, защото вибрацията преминава през твърдите материали на ръкавицата директно към тялото.

Вътре в орбиталната станция постоянно работят множество системи за поддържане на живота По какъв начин учените „слушат“ звуците на космоса

Междузвездното пространство не е напълно празна математическа абстракция. Там има слънчев вятър и разредена плазма. В тези струпвания на материя периодично възникват мощни акустични колебания.

Човешкото ухо не може да ги улови поради ниската им плътност и неподходящите честоти, но апаратурата на сондите се справя с тази задача. Събирайки данни за излъчването, учените ги обработват чрез компютри. Мнозина се питат как всъщност звучи нашата Вселена. Тайната се крие в процеса на сонификация.

Изследователите преобразуват графиките на плазмените изблици в чуваем диапазон, като присвояват по-висока сила на звука на по-силните сигнали. Физиците наистина могат да превърнат регистрираните гравитационни вълни в аудиозапис. Това не е директен запис от микрофон, а удобен начин да се представят изключително сложните данни в разбираема форма.

На кои планети има звуци Необходима е атмосфера

Ако небесното тяло притежава собствена газова обвивка, това означава, че там могат да се разпространяват вибрации. Условията навсякъде са различни, но законите на физиката действат безотказно.

Ситуацията със звукопроводимостта на другите планети изглежда така:

Марс. Поради тънката атмосфера от въглероден диоксид шумовете звучат тихо и приглушено, но марсоходът „Perseverance“ е записал истински звуци от марсианския вятър и скърцането на камъните; Венера и Титан. Плътната газова обвивка на тези обекти създава отлична среда за акустика. Редица апарати успешно записаха шума по време на кацането; Луната. На нашия спътник няма въздух, затова един хвърлен камък ще падне в пълна тишина. Ударът ще бъде регистриран само от сеизмографите през почвата.

И така, физиката доказва, че нашата Вселена далеч не е безшумна. Тя е пълна с вибрации, удари и шумолене, просто за да ги възприемем, ни трябват подходящи условия: или скафандър с кислород, или чувствителни детектори на изследователска сонда.

За всички които се вълнуват от пресечната точка между астрофизиката и съвременния софтуер, методът на сонификацията показва, че науката не се ограничава само до това, което можем да видим. Превръщането на невидимите космически лъчения в звук ни позволява да „чуем“ пулса на Вселената и доказва, че дори зад абсолютната тишина на космическия вакуум се крие богата информационна симфония, която тепърва предстои да дешифрираме.