Владимир Путин може да вижда следващите месеци като рядка възможност да постигне военен успех, преди Украйна да получи допълнителна противовъздушна отбрана и Европа да укрепи собствените си позиции.

Това е основната теза в анализ на британския военен коментатор Робърт Фокс, публикуван в The Independent. Според него три процеса се развиват едновременно: украинските градове изпитват остър недостиг на ракети за системите Patriot, Москва засилва натиска и провокациите около държави от НАТО, а руската икономика и армия плащат все по-висока цена за продължаващата война.

Небето над Украйна се превърна в най-опасния фронт

Най-сериозният проблем за Киев вече не е само натискът по земя, а способността да бъде спряна новата вълна от руски балистични ракети.

При масирана атака срещу Киев и околностите в началото на юли загинаха най-малко 28 души. Украинската отбрана успя да унищожи голяма част от стотиците използвани дронове и редица крилати ракети, но не успя да свали 23 балистични ракети. Именно срещу подобни цели системите Patriot остават едно от най-важните средства за защита.

Украйна настоява да получи повече прехващачи, но дори договореното политическо разрешение за производство на ракети Patriot няма да реши проблема веднага. Според цитирани от Reuters експерти реалното производство може да започне най-рано след около година. Дотогава Киев ще бъде принуден да избира кои градове, електроцентрали и военни обекти да защитава при всяка нова атака.

Точно този недостиг може да създава у Кремъл усещането, че времето временно работи в полза на Русия. Вместо бързи пробиви на фронта Москва все по-често разчита на масирани удари, които да изтощят украинската отбрана и да нанесат максимални щети на градовете и критичната инфраструктура.

Русия започна да проверява нервите на НАТО

Вторият тревожен сигнал идва далеч от бойните полета в Украйна.

На 2 юли руски морски патрулен самолет Ту-142, известен в НАТО като Bear-F, премина на малка височина в близост до британския самолетоносач HMS Prince of Wales в Норвежко море. Машината пусна сонарни буйове, които могат да се използват за откриване и проследяване на подводници. От палубата на самолетоносача бяха вдигнати два британски изтребителя F-35, които съпроводиха руския самолет, докато той се отдалечи.

Подобна операция трудно може да бъде възприета като случаен полет. Сонарните буйове дават възможност да се събира информация за подводната активност около военноморската група на НАТО и за състава на нейната охрана.

Паралелно с това Латвия и Литва предупредиха, че разполагат с информация за руски планове или опити за саботаж срещу критична инфраструктура. Опасенията са насочени към енергийни съоръжения, транспортни връзки, комуникации и други обекти, които могат да бъдат атакувани без започването на открита война.

Европейските държави вече не разглеждат тези сценарии само като военна теория. Десет страни от Северна Европа се договориха да разработят общи планове за евакуация при голяма криза или въоръжен конфликт, а балтийските държави подготвят маршрути и процедури за преместването на стотици хиляди цивилни.

Путин е под натиск, но това може да го направи по-опасен

Третият сигнал се крие в положението вътре в Русия.

Руските сили продължават да напредват в отделни участъци, но на висока цена. Анализаторите от Института за изследване на войната отбелязват, че руските програми за набиране на нови войници все по-трудно компенсират загубите, а някои от обявените от Кремъл победи не се потвърждават от наличните доказателства.

В същото време Украйна увеличава ударите по цели дълбоко в руска територия. Киев създаде отделно командване за далечни операции, насочени срещу нефтени рафинерии, складове, логистични центрове и друга инфраструктура, която подпомага руската армия.

Последиците вече се усещат от обикновените руснаци. След пораженията по рафинериите производството на бензин е спаднало до около 65% от сезонното търсене. В някои райони се образуват опашки пред бензиностанциите, а властите търсят допълнителни доставки от Беларус, Индия и други пазари.

Това поставя Путин пред неприятен избор. Ако не постигне видим успех на фронта, Кремъл може да бъде принуден да предприеме още по-рискови действия – нова мобилизация, по-силни удари срещу украинската инфраструктура или повече хибридни операции срещу европейски държави.

Съвременната война вече е и надпревара между алгоритми, сензори и производствени мощности. При масирана атака системите за противовъздушна отбрана трябва за секунди да разграничат истинските ракети от дроновете примамки, да изчислят траекториите им и да решат кои цели представляват най-голяма опасност. Дори най-модерният радар обаче не може да компенсира липсата на достатъчно прехващачи. Именно затова запасите от ракети за Patriot се превръщат в стратегически ресурс, почти толкова важен, колкото самолетите и артилерията на фронта.

Технологичната заплаха за Европа не се изчерпва с ракетите. Потенциална ескалация може да започне с GPS смущения, кибератаки срещу енергийни компании, дронове около военни бази или повреда на подводен комуникационен кабел. Подобни операции могат да причинят сериозни щети, без веднага да стане ясно кой стои зад тях. Така границата между технически инцидент, саботаж и военно нападение става все по-трудна за разпознаване – и именно тази неяснота е едно от най-опасните оръжия в съвременната хибридна война.

Подготвя ли Русия нападение срещу Европа?

Към момента няма публични доказателства, че Москва се готви за непосредствена мащабна атака срещу страна от НАТО. По-вероятният сценарий е постепенно увеличаване на натиска чрез саботажи, кибератаки, нарушения на въздушното пространство, разузнавателни операции и демонстративни военни провокации.

Опасността идва от това, че подобни действия могат лесно да доведат до грешна преценка. Един самолет, приближил се прекалено близо до военен кораб, повреден подводен кабел или дрон, навлязъл в чуждо въздушно пространство, може да предизвика реакция с непредвидими последици.

Затова тревогата в Европа не е непременно, че руските танкове ще преминат границата утре. По-големият риск е войната постепенно да напусне пределите на Украйна чрез поредица от по-малки, умишлено двусмислени операции, които проверяват докъде Москва може да стигне, без да предизвика пряк отговор от целия Алианс.