Американският стартъп Reflect Orbital получи разрешение да изведе в ниска орбита спътник с квадратно огледало с ширина 18 метра и да провери дали е възможно да се насочи слънчевата светлина към желаната точка след залез слънце. Гръмката формулировка за разрешението „да се включва Слънцето през нощта“ обаче скрива съществена подробност. Американските власти одобриха радиовръзка с един експериментален апарат, а не с масова система от десетки хиляди космически огледала.
Демонстрационният спътник получи името „Еарендил-1“. Апаратът ще се издигне на височина от около 625 километра и ще разгърне огледало с размери 18 на 18 метра с тънко отразяващо фолио. Моторизиран механизъм ще позволи промяна на ъгъла на огледалото и насочване на отразените лъчи към избрана част от повърхността на Земята. Осветената зона ще достигне диаметър от около 5 километра. Reflect Orbital очаква да постигне яркост от порядъка на 0,1 лукс за около 5 минути, което съответства на светлината на пълната луна.
Отражателят няма да остава над един град и да държи лъча неподвижен цяла нощ. Спътникът бързо ще прелети над целта, поради което светлинното петно ще пресече повърхността за няколко минути. След приключване на сесията апаратът ще обърне огледалото и ще престане да осветява Земята. Стартъпът планира да осъществи изстрелването през следващите месеци и нарича „Еарендил-1“ първия от няколко тестови апарата.
Еарендил-1
Разработчиците предлагат орбиталната светлина да се насочва към слънчеви електроцентрали след залез слънце, отдалечени промишлени обекти, строителни обекти и райони, засегнати от природни бедствия. Сред другите сценарии компанията изброява селското стопанство, спасителни операции, улично осветление, масови събития и военни операции. За такова осветление няма да са необходими наземни фенери, електропроводи и генератори. Един спътник служи единствено за проверка на механиката, насочването и безопасността. Истинските амбиции на Reflect Orbital са много по-широки. Пътната карта предвижда 1000 апарата, след това 5000 и в крайна сметка над 50 000 космически огледала.
При пълно разгръщане на групата компанията обещава да осигурява до 36 000 лукса в рамките на няколко часа или да поддържа осветеност от около 100 лукса денонощно. Първият показател съответства на ярка дневна светлина, а вторият е подходящ за работно помещение.Засега плановете съществуват предимно на хартия. В собствената си пътна карта Reflect Orbital определя първите енергийни мисии като експериментални и не обещава значително увеличение на производството на слънчевите електроцентрали на ранния етап. Компанията разчита да увеличи коефициента на използване на слънчевите панели с около един процент след разгръщането на пет хиляди апарата и с 20 процента след появата на група от 50 000 спътника. Федералната комисия по комуникациите на САЩ отделно посочи, че не е оценявала търговската жизнеспособност и техническата ефективност на бъдещата услуга.
Заявлението предизвика необичайно силна съпротива. Над 1800 души изпратиха писма до регулаторния орган, а Американското астрономическо общество поиска заявлението на Reflect Orbital да бъде отхвърлено. Възражения подадоха и организации, занимаващи се с астрономия, авиационна безопасност, опазване на тъмното небе, екология и човешко здраве. FCC отхвърли претенциите, свързани с бъдещата група спътници, тъй като настоящото заявление се отнася само до един демонстрационен спътник. Всички следващи апарати ще изискват отделни разрешения.
Идеята за космическо огледало се появи много преди Reflect Orbital. Руският експеримент „Знамя-2“ успешно разгърна 20-метров отражател през 1993 година. Светлинното петно с диаметър около 5 километра премина от Франция до западната част на Русия със скорост от приблизително 8 километра в секунда. Следващият апарат „Знамя-2,5“ се заплете в антената на кораба „Прогрес“ и се скъса при разгръщането. След този неуспех програмата беше прекратена.
Предстоящият старт все още няма да превърне нощта в ден, нито ще реши проблема със съхранението на слънчевата енергия. „Еарендил-1“ ще се изправи пред една много по-скромна задача. Стартъпът трябва да разгърне огромно и почти безтегловно огледало, да поддържа точно посоката на лъча, да събере данни за разсейването на светлината и безопасно да изтегли апарата от орбита. Успешният полет ще отвори пътя към нова индустрия, а провалът може да повтори съдбата на програмата „Знамя“. Основният спор вече излезе извън рамките на инженерството и засегна въпроса дали частна компания има правото да променя нощното небе за цялата планета.