Върховният съд на ЕС постанови, че издателите, които използват най-съвременни технологии за геоблокиране, не носят отговорност за нарушаване на авторските права, дори когато потребителите заобикалят техните ограничения чрез VPN. Решението, което беше взето в рамките на знаковата съдебна битка за авторските права, свързана с цифровите копия на емблематичния дневник на Анна Франк, освобождава от отговорност и доставчиците на VPN услуги.
„Дневникът на Анна Франк“ (Diary of Anne Frank) се счита от мнозина за едно от най-известните литературни произведения в историята.
Казусът зад съдебното производствоМакар значението на дневника да е всеобщо признато, достъпът до неговите цифрови ръкописи се превърна в център на холандски спор за авторски права, който в крайна сметка стигна до Съда на Европейския съюз (СЕС).
Правният спор беше предизвикан от различията в сроковете за защита на авторските права в ЕС. Части от ръкописите на Анна Франк остават защитени в Нидерландия до 2037 г., докато същият материал е станал обществено достояние в Белгия и много други държави-членки на ЕС още преди години.
За да се справи с тези противоречащи си закони, нидерландската фондация „Анна Франк“ (Anne Frank Stichting) публикува онлайн научно издание, като използва „най-съвременни“ технологии за геоблокиране, за да попречи на жителите на Нидерландия да получават достъп до сайта. Посетителите от Нидерландия и други държави, в които произведението е защитено, виждат ясно съобщение, което ги информира за тези ограничения на достъпа.
„Научното издание на ръкописите на Анна Франк не може да бъде достъпно във всички държави поради съображения, свързани с авторското право“,
гласи съобщението, което виждат блокираните посетители.
Въпреки тези мерки за блокиране, базираният в Швейцария „Фонд Анна Франк“ не беше доволен. Фондът по същество изтъкна, че ако дадена блокировка не е 100% защитена срещу заобикаляне, съдържанието изобщо не би трябвало да се намира онлайн.
Холандският съд отхвърли на пъра инстанция този аргумент, като посочи, че ответниците са предприели разумни мерки за предотвратяване на достъпа от Нидерландия. Фондът обжалва решението, но без резултат, и делото сега се връща в Върховния съд на Нидерландия, който отнесе няколко въпроса към Върховния съд на ЕС, за да се реши съдбата на неутралитета на VPN и достатъчността на геоблокирането.
Съвременното геоблокиране е достатъчноПрез януари известният адвокат Рантос публикува становището си, в което прави заключението, че геоблокирането е достатъчна мярка и че доставчиците на VPN са неутрални посредници. Това становище не беше задължително, но зададе тона на последващите събития.
Миналата седмица Втората камара на Съда на Европейския съюз (СЕС) постанови окончателното си решение. Съдът постанови, че произведение, което е в публичното достояние в някои държави-членки на ЕС, но все още е защитено с авторско право в друга, може да бъде публикувано на геоблокиран уебсайт, без това да се счита за нарушаващо авторското право „публично разпространение“ в защитената държава.
Съдът приема, че геоблокирането може да бъде заобиколено с помощта на VPN, но това не е решаващият фактор. Ако издателят изрично е предпочел да използва най-съвременно геоблокиране, за да блокира посетителите от конкретна държава, е ясно, че тези хора не са целевата аудитория.
„Макар да е вярно, че мерките за геоблокиране, включително най-съвременните, могат, както всяка технологична мярка, да бъдат заобиколени, по-специално чрез използването на VPN или подобна услуга, възможността за такова заобикаляне не може сама по себе си и при всички обстоятелства да бъде решаващ фактор за определяне на тези мерки като неадекватни и следователно неефективни“,
се посочва в решението.Съдът отхвърли също така идеята, че издателите следва да бъдат задължени да използват по-строги контролни механизми за достъп, като абонаменти или изисквания за вход в системата. Налагането на такива мерки би ограничило непропорционално свободния достъп за потребителите в държави, където произведенията са обществено достояние.