Левичарите съставляват едва около 10% от населението на Земята, но въпросът защо повечето хора предпочитат дясната ръка за основни действия, остава една от най-необичайните загадки на биологията. Десетилетия наред учените търсеха отговора в мозъка, докато нови изследвания не разкриха неочаквана картина. Изглежда, че разликите между десничарите и левичарите възникват още преди мозъкът изобщо да започне да контролира движенията на ръцете.
На пръв поглед наследствеността би трябвало напълно да обясни избора на доминиращата ръка, но фактите сочат обратното. Ако и двамата родители са левичари, детето се оказва левичар едва в 25-30% от случаите. Дори при еднояйчни близнаци, които притежават практически идентичен набор от гени, съвпадението се наблюдава само в 20-30% от случаите. Това означава, че наследствеността наистина играе роля, но развитието на ембриона също има значителен принос.
Левичарството не може да се обясни и с необичайното разположение на вътрешните органи. Сърцето при повечето левичари се намира отляво, а черният дроб – отдясно, както е и при десничарите. За сметка на това устройството на мозъка наистина се различава по-често. При около 20-30% от левичарите речевите центрове са разположени в дясното полукълбо или са разпределени между двете полукълба, докато при преобладаващото мнозинство от десничарите лявото полукълбо обработва речта. Оказва се, че левичарството е съпътствано от по-разнообразна организация на мозъка, макар че вероятно не е пряката причина за подобни различия.
Дълго време се смяташе, че именно мозъкът определя коя ръка човек ще използва по-често. Новите данни обаче накараха учените да преосмислят тази последователност от събития.Наблюдения с помощта на ултразвук показаха, че бъдещото бебе започва да движи едната си ръка значително по-често около другата седмица след зачеването. В този момент плодът, голям колкото фасулево зърно все още няма напълно развити нервни връзки между мозъка и крайниците. Въпреки това вече се появява предпочитание, а ръката, която се движи по-активно с висока точност предсказва бъдещата доминираща ръка на човека.
Изследване на тъкани от ембриони показа, че първите различия възникват не в главния мозък, а в гръбначния мозък. В периода между осмата и дванадесетата седмица от развитието активността на гените в лявата и дясната половина на гръбначния мозък се различава съществено. Поради това едната страна по-рано получава предимство при формирането на двигателните нервни вериги. Едва по-късно сигналите от движещите се крайници започват да постъпват в главния мозък и постепенно затвърждават вече възникналата разлика.
Подобна схема обяснява как се появява доминиращата ръка, но не отговаря на друг въпрос: защо приблизително 90% от хората стават десничари?
Търсенето на единствения „ген на левичарството“ отдавна приключи с неуспех. Вместо него генетиците откриха около 40 варианта на различни гени, всеки от които само леко увеличава вероятността за левичарство. Колкото повече подобни варианти наследи човек, толкова по-голям е шансът лявата ръка да се окаже доминираща. Най-неочакваното откритие се оказа произходът на повечето от откритите гени. Почти всички те са свързани с протеините, наречени тубулини. От тези протеини се изграждат микротубули – дълги вътреклетъчни структури, които едновременно поддържат формата на клетката и функционират като транспортна мрежа, по която се придвижват различни молекули.
Изследователите предполагат, че именно микротубулите спомагат за неравномерното разпределение на сигналните молекули между бъдещите нервни клетки. Ако едната страна на развиващия се гръбначен мозък получава малко повече подобни сигнали, разликата постепенно се засилва с всяко клетъчно деление. В резултат на това двигателните вериги започват да се формират не съвсем еднакво.
Генетичните варианти, свързани с левичарството могат леко да променят функционирането на микротубулите и да изместят баланса в обратната посока. Авторите също така не изключват, че първоначалната разлика е толкова малка, че случайните колебания по време на ембрионалното развитие понякога се оказват решаващи. Подобен модел добре обяснява едновременно три особености на човешката популация: забележимата роля на наследствеността, устойчивото преобладаване на десничарите и в същото време доста големия дял на случайността.
Въпреки това произходът на самата асиметрия остава отделна загадка. Ако еволюцията толкова последователно дава предимство на дясната ръка, това означава, че подобно разпределение някога е давало предимство на нашите предци. Сравнението между различни видове примати показа интересна закономерност. Много маймуни също предпочитат едната си ръка пред другата, като изразеността на това предпочитание нараства заедно с размера на мозъка. При повечето видове броят на десничарите и левичарите остава приблизително еднакъв. Истинско преобладаване на дясната ръка се наблюдава само при хората.
Анализът на еволюционното дърво на приматите показа, че изразеното предпочитание към едната ръка се е появило преди около 7 милиона години, когато предците на човека са започнали постоянно да се придвижват на два крака и едновременно с това обемът на мозъка им се е увеличил. Вероятно разделението на функциите между полукълбата е позволило по-икономично използване на ресурсите на нервната система. Предпочитанието именно към дясната ръка, според изчисленията на изследователите се е утвърдило значително по-късно, вече след появата на първите представители на рода Homo преди около 2,8 милиона години.
Има няколко обяснения защо именно дясната страна е придобила предимство. Едно от най-известните предполага, че левичарите са се запазили, благодарение на елемента на изненадата в ръкопашния бой.
Докато такива хора са малко, на противниците им е по-трудно да предвидят движенията им. Подобен ефект наистина може да помогне в бойните изкуства и някои видове спорт, но тази хипотеза не обяснява произхода на преобладаването на десничарите. По-нова версия свързва ситуацията с разположението на сърцето. Дясната ръка позволява да се нанесе най-силен удар по лявата страна на тялото на противника, където се намира сърцето. Същевременно дясната страна на торса се оказва отпред и частично прикрива собствената гръдна клетка. Авторите на хипотезата са намерили косвено потвърждение в медицинската статистика. Анализът на рани с нож е показал, че ударите се нанасят предимно в лявата половина на гръдната клетка и значително по-често се оказват смъртоносни. Дори това обяснение все още не се счита за окончателно. Учените не са сигурни, че особеностите на древните двубои могат напълно да обяснят удивително стабилното съотношение, при което приблизително 90% от хората са десничари, а около 10% – левичари.
Обсъжда се и възможната роля на културата. В много страни лявата ръка векове наред се е считала за „неправилната“ или предназначена само за битови и хигиенни дейности. Някои изследователи смятат, че подобни традиции са твърде млади, за да окажат забележимо влияние върху еволюцията на човека. Други обръщат внимание, че разпределението на задълженията между двете ръце е могло да намали риска от замърсяване на храната и предаване на инфекции, а това означава, че е носело съвсем практическа полза.
Засега нито една теория не дава отговор на всички въпроси наведнъж. Съвременните изследвания все по-добре обясняват как възниква левичарството по време на ембрионалното развитие и кои гени участват в процеса, но причините, поради които човечеството в продължение на милиони години поддържа почти непроменено съотношение между десничари и левичари, продължават да бъдат предмет на научни спорове.