Забравената трагедия край Кокаляне: как опасни филмови ленти отнеха 22 живота

На 9 юли 1968 година над склоновете край Кокаляне се издига огромен светъл облак. Следва мощен тътен, който е чут в Панчарево, Герман и други населени места в югоизточната част на София. За хората в района гледката напомня експлозия, а белият облак над Плана планина – гъбата след ядрен взрив. Страхът е разбираем. Това е лятото на 1968 година – само няколко седмици преди войските на Варшавския договор да навлязат в Чехословакия на 20 срещу 21 август и да сложат край на Пражката пролет. Европа живее под напрежението на Студената война, а военните учения не са необичайни. Част от очевидците първоначално решават, че край София е станал военен инцидент. Истината е различна, но не по-малко ужасяваща.

В района гори склад на държавното предприятие „Българска фотография“, пълен със стари фотографски и киноленти. Пожарът се разпространява с необичайна скорост и отделя толкова силна топлина, че растителността и околните склонове са опожарени. В близост до склада се намират хора, излезли на обикновена лятна разходка. Според запазените сведения загиват 22-ма туристи. Повече от половин век по-късно трагедията почти е изчезнала от обществената памет, а причините за нея все още са обвити в противоречиви разкази и версии.

Един летен ден се превръща в огнен ад

Първите разпространени описания от мястото рисуват картина на почти пълно опустошение. Складовата постройка е тежко разрушена, земята наоколо е обгорена, а огромната топлинна вълна е достигнала хора, намиращи се на значително разстояние от самия огън. Според повтаряни през годините свидетелства четирима от туристите опитват да се скрият в или зад широка метална тръба. Вероятно са смятали, че масивният метал ще ги предпази от пламъците. Но температурата е била толкова висока, че конструкцията започнала да се нагрява и деформира. Укритието се превърнало в капан. Впоследствие били открити още 18 тела. Така броят на жертвите достига 22.

Тези подробности са известни предимно от по-късни публикации и възпоменателни разкази, а не от лесно достъпен официален следствен доклад. Безспорен остава мащабът на трагедията – десетки хора попадат в обсега на пожар, чието поведение е било много по-различно от това на обикновен горящ склад. Причината се крие в материала, съхраняван вътре.

Филмова лента, която гори почти като взривно вещество

До средата на XX век голяма част от фотографските и кинолентите се произвеждат върху основа от целулозен нитрат, наричан още нитроцелулоза или нитратен филм. Материалът навлиза във фотографията и киното още в края на XIX век. Той е прозрачен, лек, здрав и достатъчно гъвкав, за да преминава през камерите и прожекционните апарати. В продължение на десетилетия именно върху него са заснети хиляди филми, хроники и фотографски изображения.

Но целулозният нитрат притежава опасно качество – той е изключително запалим. За разлика от хартията или обикновените пластмаси, нитратният филм съдържа кислород в собствената си химическа структура. След като започне да гори, той може частично да поддържа реакцията сам и не зависи изцяло от кислорода във въздуха. Това прави пожара изключително труден за овладяване. Водата може да охлади околните предмети и да попречи на разпространението към съседни помещения, но не гарантира бързото прекратяване на самото горене. При пожара се образуват високи температури, гъст дим и токсични газове.

Затова пожар в плътно запълнен склад с нитратна лента може да се развие не като обикновено горене, а като внезапна и лавинообразна реакция.

Материал от ерата преди „безопасния филм“

Целулозният нитрат е единствената широко използвана гъвкава филмова основа от 90-те години на XIX век до началото на XX век. По-безопасни ацетатни алтернативи започват да се въвеждат постепенно през първите десетилетия на новия век, но нитратната лента продължава да се използва масово в професионалното кино. Промяната настъпва едва след появата на по-надеждни целулозно-ацетатни основи. Целулозният триацетат, който отговаря по-добре на изискванията на киноиндустрията, се налага от края на 40-те години. Големите производители прекратяват производството на стандартни нитратни киноленти приблизително през 1951–1952 година.

Това обаче не означава, че старият материал изчезва. До онзи момент по света вече са натрупани огромни количества негативи, копия и бракувани филми. Част от тях остават в архиви, мазета, кина и промишлени складове десетилетия наред. През 1968 година лентите край Кокаляне вероятно вече са били на поне 15–20 години, а част от тях може да са били значително по-стари.

Защо старият филм става още по-опасен

Добре съхраняваната нитратна лента не се запалва непременно сама и може да оцелее повече от век. Архивисти и днес намират запазени копия на 80, 90 и дори над 100 години. Опасността се увеличава рязко, когато материалът започне да се разлага и е оставен при висока температура, влага, лоша вентилация или в големи плътно подредени количества. Разграждането на нитроцелулозата е автокаталитичен процес. Това означава, че продуктите, отделяни при разпадането, могат да ускоряват последващото разлагане.

Първоначално филмът може да започне да избледнява и да отделя характерна остра миризма. След това повърхността му става лепкава, отделят се газове, а отделните слоеве могат да се слепят в твърда маса. При напреднала деградация материалът се превръща в кафеникав прах или гъста субстанция. В затворени метални кутии отделяната топлина трудно се разсейва. Ако стотици или хиляди ролки са събрани в едно помещение, локалното нагряване може да се натрупва, а една реакция да запали съседните ленти.

Според указанията за съхранение на Kodak силно разложен нитратен филм може при неблагоприятни условия да достигне до самозапалване. Именно поради това материалът трябва да се пази при ниска температура, контролирана влажност, добра вентилация и в разделени противопожарни секции.

Подобни пожари са унищожавали цели филмови архиви

Трагедията край Кокаляне не е единственият случай, при който старите филмови ленти предизвикват огромен пожар. На 9 юли 1937 година – по любопитно съвпадение точно 31 години преди трагедията край Кокаляне – избухва пожар във филмовото хранилище на Fox в Литъл Фери, Ню Джърси. Огънят унищожава голяма част от немите филми на компанията и се превръща в един от най-известните примери за опасността от неправилно съхраняван нитратен материал.

През XX век сходни пожари избухват и в киностудиа, прожекционни кабини и архиви в различни държави. В някои случаи горенето е толкова интензивно, че бетонни и метални конструкции не успяват да ограничат огъня. Тези инциденти постепенно променят стандартите на киноиндустрията. Нитратните копия започват да се съхраняват в малки отделни клетки, така че пожарът в една секция да не обхване цялата колекция.

Днес например американската Библиотека на Конгреса разполага със специални студени хранилища за повече от 160 000 ролки нитратен филм. Материалите се пазят в десетки отделни камери при ниска температура и контролирана влажност, а стелажите са разделени с устойчиви на огън конструкции. Подобни мерки показват колко сериозно съвременните архиви приемат риск, който през 60-те години вероятно е бил силно подценен.

Защо край Кокаляне са натрупани толкова стари ленти

Складът е част от системата на държавното предприятие „Българска фотография“. Лентите не са събирани единствено за архив или повторно прожектиране. Те имат и реална промишлена стойност. Фотографската емулсия съдържа светлочувствителни сребърни соли. След като един филм стане негоден за използване, от него може чрез химическа обработка да бъде възстановено част от среброто. През десетилетията преди цифровата фотография това е стандартна практика. Сребро се извлича от стари рентгенови снимки, фотографски негативи, киноленти, отпадъчни разтвори и други материали. Според разпространения разказ предприятието е получавало стари филми от СССР, които след това е трябвало да преработва. Извлеченият метал бил предназначен за Българската народна банка и за предприятия, използващи сребро в производството.

В някои публикации се твърди, че в склада са натрупани над 10 000 тона филмов материал. Този обем е огромен – равнява се на масата на десетки напълно натоварени товарни влакови композиции – и не открихме първичен документ, който да го потвърждава. Затова числото не трябва да бъде приемано безрезервно. То може да е преувеличено, неправилно преписано или да се отнася до сумарни количества, преминали през предприятието за продължителен период. Сигурното е, че в обекта е имало достатъчно леснозапалим материал, за да се развие бедствие с огромен мащаб.

Разследването и трите версии за пожара

След трагедията са разглеждани няколко възможни причини. Първата е електрическа повреда. Подобен сценарий е логичен за всеки промишлен пожар – искра, нагрят кабел или късо съединение могат да запалят чувствителен материал. В разказите за случая обаче се твърди, че в складовите помещения не е имало постоянно действащо електрическо оборудване, а осветлението се включвало само при влизане на служители. Ако това е вярно, версията за техническа неизправност става по-малко убедителна, но не може да бъде напълно изключена без оригиналната експертиза.

Втората версия е умишлен палеж. Третата, която впоследствие е представена като официално обяснение в редица публикации, е самозапалване на разложени филмови ленти. През годините се разпространява и необичайно конкретна история – че отворена кутия с филм била оставена до прозорец, а слънчевата светлина се фокусирала през капка вода като през лупа и запалила лентата.

Това обяснение звучи почти невероятно и не е необходимо, за да се обоснове технически възможността за самозапалване. Нитратният филм действително може да започне да се самонагрява при напреднало химическо разлагане. По-правдоподобният сценарий би бил комбинация от стар материал, висока лятна температура, лоша вентилация и плътно натрупване на големи количества ленти. Без достъп до оригиналния протокол от огледа, лабораторните анализи и заключенията на експертите обаче не може категорично да се каже как е възникнала първата искра.

Името на Васил Вълев и предстоящата ревизия

В центъра на най-спорната версия за трагедията е директорът на „Българска фотография“ Васил Вълев. Според текстове, публикувани години след инцидента, около седмица преди пожара предприятието било уведомено за предстояща комплексна финансова ревизия. Проверката трябвало да сравни количествата получени ленти с обема на преработения материал и предаденото на държавата сребро. Ако счетоводните данни не съвпадали с реалните наличности, ревизията можела да разкрие сериозни злоупотреби. Тук се появяват най-сензационните числа в историята.

Според тази версия от старите филми били извлечени приблизително 20 тона сребро, но официално били отчетени само 2 тона. Останалите 18 тона изчезнали. Подобно количество би имало огромна стойност. Дори без да изчисляваме цената му по днешни котировки, 18 тона благороден метал биха представлявали мащабна държавна кражба, която трудно може да бъде извършена от един човек. Пожарът би унищожил както физическите наличности, така и възможността да се установи колко точно сребро е трябвало да бъде получено от лентите. Това прави версията драматична и на пръв поглед логична. Но липсва решаващото доказателство – публично достъпен ревизионен акт, следствено дело, съдебен документ или архивна справка, която да потвърди конкретните количества.

Затова числата 20, 2 и 18 тона трябва да бъдат разглеждани като част от по-късен разказ, а не като безспорно установен исторически факт.

Какво е факт и какво остава недоказано

След повече от пет десетилетия границата между установеното и легендата трябва да бъде очертана ясно. Известно е, че на 9 юли 1968 година край Кокаляне избухва голям пожар в обект, свързан с „Българска фотография“. Според запазените сведения загиват 22-ма души, представяни като туристи от София.

Известно е също, че нитратният филм е високорисков материал. Той е използван масово от края на XIX век до началото на 50-те години на XX век, гори с огромна интензивност и при тежко разлагане и неправилно съхранение може да се самонагрее и запали. Напълно възможно е в склада да са били преработвани стари филми с цел извличане на сребро, тъй като това е реална и широко използвана технология.

Не е потвърдено обаче, че в обекта са се намирали точно 10 000 тона ленти, че са били извлечени 20 тона сребро, от които 18 тона са изчезнали, или че пожарът е бил умишлено предизвикан, за да прикрие контрабандна операция на Държавна сигурност.

Защо трагедията остава почти неизвестна

През 1968 година България е държава с централизирано контролирани медии. Информацията за тежки аварии, промишлени инциденти и голям брой жертви не се разпространява по начина, по който би се случило днес. Липсата на публичен дебат и свободен достъп до следствените материали създава информационна празнина. Семействата на загиналите знаят за трагедията, местните жители я помнят, но случаят не се превръща в национално обсъждано бедствие. С времето официалното мълчание започва да поражда подозрения. Когато документите не са достъпни, мястото им се заема от устни разкази. Част от тях може да съдържат ценни свидетелства, други постепенно се променят и допълват, а трети се превръщат в легенди. Така пожарът край Кокаляне остава между историята и мита.

Трагедията от 1968 година е болезнен пример за това как една остаряла технология може да остане опасна дълго след края на активното ѝ използване. Производството на нитратни киноленти е прекратено приблизително 16–17 години преди пожара, но огромни количества от материала продължават да съществуват в складове и архиви.

Възможно е бедствието да е било причинено от разложени ленти и лоши условия на съхранение. Възможно е да е имало човешка грешка или нарушение на правилата за безопасност. Версията за умишлен палеж също не може да бъде обявена за невъзможна, но се нуждае от доказателства, които засега не са публично известни.