Редовните спортни занимания могат да бъдат полезни за сърцето по начин, който учените едва сега започват да разбират. Ново проучване показва, че умерените аеробни натоварвания не само подобряват сърдечно-съдовата система, но и променят нервите, контролиращи работата на сърцето. Това откритие може да помогне на лекарите да разработят по-прецизни методи за лечение на разпространени сърдечни заболявания.

Изследователи от Университета в Бристол (Великобритания) за първи път установиха, че редовните аеробни тренировки променят по различен начин нервите, управляващи сърцето, от лявата и дясната страна на тялото. Резултатите от проучването им разкриха поразителна асиметрия, която може да подобри стратегиите за лечение на аритмия, гръдни болки, стенокардия и синдрома на „разбитото сърце“, предизвикан от стрес.

„Това откритие сочи към скрита досега ляво-дясна закономерност в системата на „автопилот“ на организма, която помага за управлението на сърцето. Тези нервни клъстери действат като регулатор на сърцето и ние показахме, че редовните, умерени физически натоварвания пренастройват този „регулатор“ по специфичен за всяка страна начин. Това може да обясни защо някои методи на лечение действат по-добре от едната страна, отколкото от другата, и в бъдеще ще помогне на лекарите да предписват терапията по-точно и ефективно“.

заяви Водещият автор на проучването Д-р Аугусто Копи, старши преподавател по ветеринарна анатомия в Университета в Бристол

Използвайки съвременни триизмерни методи за визуализация (стереология), екипът проучи как физическите упражнения променят нервните клъстери, регулиращи работата на сърцето. След 10 седмици при плъховете, които са се занимавали със спорт, броят на невроните в сърдечно-съдовия нервен клъстер от дясната страна на тялото е бил приблизително четири пъти по-голям, отколкото от лявата, в сравнение с нетренираните животни. В същото време невроните от лявата страна почти удвоиха размерите си, докато тези от дясната станаха малко по-малки. Тези данни сочат, че физическите упражнения преструктурират по различен начин нервната мрежа на сърцето от всяка страна.

Въпреки че проучването е в ранен етап и е проведено върху плъхове, резултатите му сочат възможността бъдещите методи на лечение да бъдат адаптирани за по-ефективно въздействие върху едната от страните на тези нервни клъстери. Такъв подход може да подобри лечението на аритмии, синдрома на „разбитото сърце“ и труднолечимата стенокардия. В следващите етапи на изследването учените планират да проучат как тези структурни промени влияят върху работата на сърцето по време на физическо натоварване и в състояние на покой. Те също така възнамеряват да установят дали същата ляво-дясна закономерност се проявява и при други животни, и при хора, като използват неинвазивни маркери.

„Разбирането на тези разлики между лявата и дясната страна може да ни помогне да персонализираме лечението на сърдечните аритмии и стенокардията. Следващата ни стъпка е да проверим как тези структурни промени корелират със сърдечната функция и дали подобни закономерности се проявяват при по-едри животни и при хората.“

добави Д-р Копи