На 2 юли 2001 година програмистът Брам Коен написа на участниците в пощенския списък за разработчици на P2P мрежи, че новата му програма BitTorrent вече работи и ги покани да я разгледат. На въпроса за предназначението на програмата Коен не отговори. Няколко години по-късно отговора вече беше известен на милиони потребители, притежатели на авторски права, интернет доставчици и съдилища по целия свят.
BitTorrent решаваше проста, но болезнена за ранния интернет задача. Колкото по-популярен ставаше един голям файл, толкова повече нарастваше натоварването върху сървъра, от който се изтегляше. Коен обърна обичайната схема. Програмата разделяше файла на малки части, след което потребителите едновременно получаваха фрагменти от различни компютри и веднага разпращаха вече изтеглените данни на други участници.В резултат на това популярността на файла не пречеше на изтеглянето, а го улесняваше. Всеки нов участник добавяше към мрежата собствен канал за връзка. На собственика на първоначалния сървър вече не се налагаше самостоятелно да обслужва хиляди изтегляния. Тази схема получи името „рояк“, тъй като множество компютри съвместно събираха и разпространяваха един и същ набор от данни. Целостта на всеки фрагмент се проверяваше чрез хеш, поради което повредените или подменени части можеха да бъдат открити още преди завършването на изтеглянето.
Коен вгради в протокола механизъм за взаимен обмен. Клиентът по-охотно изпращаше данни на потребители, които също участваха в разпространението. По този начин BitTorrent се бореше срещу желанието да се изтегля само и да не се предоставя нищо в замяна. Отделни ограничения позволяваха да не се претоварва каналът с десетки едновременни изпращания и периодично да се проверяват нови участници, способни да осигурят по-висока скорост.
По този начин е изглеждала програмата в първите си версии
В началото на хилядолетието вече съществуваха мрежи от типа „peer-to-peer“. Napster, Kazaa, Grokster, LimeWire и други услуги помагаха да се изтеглят музика, филми и програми. Централизираните каталози и собствените търсачки едновременно правеха подобните системи удобни и уязвими. Собствениците на услугите знаеха какви материали търсят потребителите, управляваха значителна част от инфраструктурата и се превръщаха в очевидна мишена за притежателите на авторски права.
BitTorrent не съдържаше вграден каталог с филми или музика. Програмата отговаряше само за преноса на данни, а търсенето на нужните торенти се извършваше на външни сайтове. Малък файл с разширение .torrent съдържаше техническо описание на съдържанието и адреса на тракера. Последният не предаваше филма или програмата, а само свързваше компютрите, заинтересовани от един и същ набор от данни. Тази архитектура отделяше разработчика на протокола от каталозите, потребителите и разпространяваните материали, което значително затрудняваше правните действия срещу самия BitTorrent.
Първите потребители не са нарушавали авторските права непременно. Общността Etree използваше BitTorrent за обмен на концертни записи на групи, които позволяваха на феновете си свободно да разпространяват изпълненията им. Големите аудиофайлове бяха трудни за качване на обикновени сървъри, а мрежата от възли се справяше без скъпа инфраструктура.
Истинският взрив на популярността започна по-късно, когато чрез BitTorrent започнаха масово да се разпространяват анимета, филми и сериали.През 2002 година се появи сайтът Suprnova, а година по-късно в Швеция стартира известният и до днес The Pirate Bay. Подобни каталози превърнаха техническия протокол в достъпен инструмент за масово ползване. На потребителя вече не се налагаше да се ориентира в устройството на мрежите от типа „peer-to-peer“. Достатъчно беше да намери заглавието, да отвори файла или линка и да изчака изтеглянето.
Към 2004 година оценките за дела на BitTorrent достигаха до 1/3 от целия интернет трафик. Точните цифри варираха в зависимост от държавата, оператора и метода на изчисление, но мащабът вече не можеше да бъде пренебрегнат. Филмовите студия и музикалните компании затваряха отделни сайтове и тракери, но на тяхно място бързо се появяваха копия. Дори гръмките съдебни процеси едновременно служеха като реклама и запознаваха нови потребители с торентите.
Блокирането на пиратските сайтове в България е невъзможно от правна гледна точкаБурният растеж едва не претовари инфраструктурата. Един от популярните тракери работеше на обикновен компютър в апартамент в Берлин и получаваше стотици заявки в секунда. Немският разработчик Дирк Енглинг написа по-производителна програма – Opentracker, която можеше да обработва хиляди заявки дори на слабо оборудване. Toj публикува изходния код, след което Opentracker започна да се използва от големи торент сайтове, включително The Pirate Bay. Проектът продължава да се развива и почти две десетилетия по-късно, а първата официална версия 1.0 излезе през януари 2025 година.
Технологичната революция набираше скорост, но да се печели от нея се оказа много по-трудно. През 2004 година Коен основава BitTorrent Inc. Компанията привлича 8,75 млн. долара, а след това още 20 млн. долара. Инвеститорите разчитаха да превърнат огромната аудитория в печеливш пазар на легално цифрово съдържание. През 2006 година BitTorrent Inc. придоби популярния клиент µTorrent, който се цени заради малкия си размер и ниската консумация на ресурси. Придобиването даде на компанията директен достъп до значителна част от аудиторията, но не реши основния проблем. Потребителите свързваха името BitTorrent с безплатни изтегляния и не бързаха да плащат за легални копия.
През 2007 година компанията стартира BitTorrent Entertainment Network с филми и сериали на Warner Bros., Paramount, MGM и други студия. Каталогът включваше хиляди заглавия, защитени чрез системи за управление на цифровите права. На потребителите се предлагаше да плащат за материали, които често се стартираха само на Windows и оставаха достъпни за ограничен период от време. Моделът бързо се провали. Безплатните пиратски копия изглеждаха по-удобни от официалните файлове с ограничения. Договорите със студиата също предвиждаха гарантирани плащания, поради което BitTorrent Inc. харчеше милиони долари дори при слаби продажби. Магазинът беше затворен през 2008 година, след което компанията съкрати значителна част от персонала си.
По-късно BitTorrent Inc. се опита да продава технологии за доставка на данни, пусна защитен месинджър, платформа за автори и пряко излъчване между равнопоставени участници. Нито едно от тези направления не се превърна в голям и устойчив бизнес. Рекламите и допълнителните програми в инсталаторите носеха пари, но в същото време влошаваха репутацията на клиентите и дразнеха потребителите.
Междувременно притежателите на авторски пренасочиха вниманието си от разработчиците на протокола към каталозите, собствениците на тракерите и самите потребители. Закриването на един сървър рядко спираше разпространението. Компютрите продължаваха да обменят вече получените части, а каталогът можеше да бъде възстановен от резервно копие на друг домейн. Тракърите също не съхраняваха самите филми или програми, тъй като обработваха само хешове и мрежови адреси на участниците.По-нататъшната децентрализация направи централните сървъри още по-незадължителни. Разпределената хеш-таблица DHT позволи на клиентите да търсят участници без традиционен трекър. Магнитните линкове освободиха сайтовете от необходимостта да съхраняват .torrent-файлове, тъй като клиентът можеше да получи метаданни директно от други участници в мрежата. Протоколът продължи да се развива и след края на ерата на масовите торент каталози. Втората версия на формата получи хеширане SHA2-256 и дървета на Меркл за проверка на отделни файлове. Благодарение на разширенията съвременните клиенти могат да работят с тракери, DHT, магнитни линкове и пряк обмен на информация между участниците.
Пиратството засенчи законните възможности на BitTorrent, въпреки че протоколът никога не се е ограничавал само до филми и музика. Разработчиците на Ubuntu и до днес предлагат официални образи на операционната система чрез торенти, тъй като този метод често ускорява и стабилизира изтеглянето на големи файлове. Internet Archive също поддържа собствени трекъри и разпространява чрез BitTorrent книги, музика, филми и архивни материали, достъпни за безплатно изтегляне.
През 2018 година BitTorrent премина под контрола на блокчейн проекта TRON, основан от Джъстин Сан. Сумата официално не беше оповестена, но източници оцениха сделката на около 140 млн. долара. Новият собственик свърза известната марка с токена BTT и децентрализираните услуги за съхранение на данни.
В момента е невъзможно да се определи точната аудитория на протокола. BitTorrent Inc. обявява около 54 млн. активни потребители месечно. Още няколко милиона може да използват независими клиенти като qBittorrent, Transmission, BiglyBT и други програми. Делът на торент трафика е значително по-нисък от пиковите показатели от в началните години, но мрежата не е изчезнала и според данните на операторите на големи тракери, през последните години отново бележи ръст. Като една от причините се посочват поскъпването на абонаментите за стрийминг и разделянето на филмите и сериалите между множество несъвместими платформи.
Самият Коен отдавна е напуснал компанията и се съсредоточил върху блокчейн проекта Chia Network. Създателят на BitTorrent признава, че е искал да започне революция, а не да изгради корпорация. Революцията се оказа много по-успешна от бизнеса. Протоколът преживя уебсайтове, съдебни дела, рейдове, закриване на компании и смяна на собственици, доказвайки, че данните могат да се разпространяват без единен център.