Ако някога сте летели на далечно разстояние и обратно, вероятно сте забелязали нещо странно: пътуването натам и пътуването обратно отнемат различно време, въпреки че самолетът лети по почти един и същ маршрут. Например, полетът от Лондон до Ванкувър трае около 9 часа и 45 минути, а обратното пътуване — малко по-малко от девет часа. Разстоянието е същото, самолетът е същият, а разликата е почти един час. Къде е уловката? Най-често срещаното обяснение звучи така: Земята се върти на изток, затова самолетът „се възползва“ от това движение. Звучи логично, но това не е вярно. Истинската причина е свързана с невидимите реки от вятър високо над главите ни.
Защо въртенето на Земята не влияе на скоростта на полетитеНа мнозина това им се струва очевидно: щом планетата се върти от запад на изток, тогава би трябвало да е по-лесно да се лети в тази посока. В действителност въртенето на Земята не оказва пряко влияние върху скоростта на самолета. Заедно с планетата се въртят и цялата атмосфера, и самият самолет, и вие в креслото — така че тук няма какво да „се изостава“ или да „се изпреварва“.
Защо е по-бързо да се лети на изток, отколкото на запад
Ето един нагледен пример: когато вървите по вагона на движещ се влак, нали не ви е по-лесно да крачите към задната част само защото влакът се движи напред. Вие се движите заедно с него. Със самолета и атмосферата нещата стоят точно по същия начин. Но въртенето на Земята все пак играе роля — макар и косвена. То влияе върху времето и движението на въздуха.
Какво представляват струйните теченияИстинската причина за разликата във времето са струйните течения (jet streams). Казано по-просто, това са тесни потоци от много бърз вятър на голяма височина — точно там, където летят пътническите самолети. Представете си невидима река в небето, която тече от запад на изток и е способна да носи самолета заедно със себе си.
Тези потоци възникват поради две причини: неравномерното затопляне на атмосферата от Слънцето и силата на Кориолис — ефект, който се дължи на въртенето на планетата и отклонява движещите се въздушни потоци встрани. Заедно тези два фактора ускоряват въздуха до огромни скорости.
Скоростта на струйните течения варира от 130 до 225 км/ч, а понякога достига дори 440 км/ч. Именно затова самолетът, който лети „по течението“ на изток, пристига значително по-рано от този, който се бори с насрещния вятър на запад.
Най-силните течения са полярното и субтропичното. Полярното е по-мощно и именно то се използва най-често от авиокомпаниите при дългите полети през Атлантическия и Тихия океан.
По какъв начин самолетите „улавят“ благоприятния вятърПилотите не просто знаят за струйните течения — те специално изготвят маршрута така, че да уловят благоприятното течение на изток и да заобиколят насрещното на запад. Това спестява гориво, време и пари. Въздушният маршрут като цяло рядко е просто линия на картата: случва се самолетите да заобикалят цели региони, например небето над Тибет.
Маршрутите на дългите полети се определят с оглед на струйните течения
Ефектът се проявява дори на къси разстояния. При полет между Ню Йорк и Лос Анджелис вятърът може да промени продължителността на пътуването с около един час. А при дългите тихоокеански полети разликата е още по-забележима: от Токио до Лос Анджелис — около 10 часа, а в обратна посока — почти 11 часа и 40 минути. Един и същ самолет, един и същ маршрут, но в едната посока вятърът помага, а в другата — пречи. Между другото, времето в небето влияе не само на скоростта — то обяснява и защо самолетите понякога попадат в зони със силни турбуленции.
Турбулентността при ясно небе е обратната същност на попътния вятърСтруйните течения имат неприятен страничен ефект — така наречената турбулентност при ясно небе (clear air turbulence, CAT). Това е рязка и силна турбулентност при абсолютно безоблачно небе, без нито едно облаче пред самолета.
Тя възниква там, където бавният въздушен поток се среща с бърз — на границата се образува зона на силни завихряния. Коварството е в това, че тази турбулентност не може да се види с очите и не се показва на бордовия радар. Пилотът просто не знае какво го очаква. С гръмотевичните бури е по-лесно: пилотите виждат опасните облаци предварително, но и там основната заплаха често не е мълнията, а промяната на вятъра.
Колко сериозно е това, показа случай от 1997 г. по време на полет от Токио до Хонолулу — по ирония на съдбата, точно по същия маршрут, където струйните течения бяха приложени на практика за първи път. Внезапна турбулентност принуди самолета да се срине рязко с около 30 метра. 18 души пострадаха, а един пътник, който не беше закопчан, загина. Това е най-добрият аргумент в полза на това коланът да остава закопчан през целия полет, дори когато индикаторът е угаснал.
Когато вятърът определя продължителността на полета
Да летиш на изток е по-бързо, отколкото на запад
Понякога насрещният вятър се превръща не просто в неудобство, а в истински проблем за авиокомпаниите. Това е особено силно изразено при свръхдалечните маршрути, където всеки излишен килограм гориво вече има значение. Добър пример е полетът на Air New Zealand от Окланд до Ню Йорк. На запад той трае 17,5 часа и се изпълнява на границата на максималния обхват на самолета Boeing 787-9.
Поради това дори леко засилване на насрещния вятър води до неприятни решения: налага се да се вземат по-малко пътници и багаж, за да се освободи тегло за допълнително гориво. Случвало се е хората да бъдат изпращани на път без куфари или да се наложи пренасрочване на пътуването им за следващия ден. А обратният полет се възползва от благоприятния вятър, затова трае 15,5 часа и почти не среща такива проблеми.
Авиокомпаниите виждат изход в новите самолети с по-голям запас от полетен обхват, за които допълнителните пориви на вятъра няма да са толкова страшни. Но докато самолетите изцеждат до максимум възможностите си, времето в горните слоеве на атмосферата остава факторът, който реално определя разписанието.