На пръв поглед изглежда като нелепо противоречие. Върху вратата на самолетната тоалетна има голям знак, който забранява пушенето, а непосредствено до него – пепелник. Това не е забравен детайл от времето, когато пътниците са палели цигари още след излитането. Пепелникът е част от задължителното оборудване за безопасност, а причината да бъде там е свързана с един от най-трагичните полети в историята на бразилската авиация.

Пожар само на няколко минути от Париж

На 11 юли 1973 г. Boeing 707-345C на бразилската авиокомпания Varig изпълнява полет 820 от Рио де Жанейро до Лондон с междинно кацане на парижкото летище „Орли“. На борда се намират 134 души – 117 пътници и 17 членове на екипажа.

Пътуването протича нормално почти до самия край. В 13:58 ч., когато самолетът вече се снижава към Париж, пилотите съобщават за пожар на борда и искат разрешение за аварийно спускане. Огънят е започнал в задната дясна тоалетна, но екипажът не успява да установи точното му местоположение и опитите за потушаването му остават безрезултатни.

Тайната на пепелника в самолетната тоалетна: трагедията, която авиацията не забравя

Димът бързо изпълва пътническата кабина, а след това прониква и в пилотската кабина. Видимостта става толкова лоша, че пилотите слагат кислородни маски и вече не могат нормално да разчитат уредите. Вместо да рискуват да изгубят напълно контрол над самолета, те решават да го приземят в поле на около пет километра от пистата на „Орли“.

Boeing-ът докосва земята тежко. Основният колесник се срутва, двигателите са откъснати при плъзгането, но корпусът остава сравнително цял. Самото аварийно кацане обаче не е основната причина за огромния брой жертви. До този момент повечето хора в салона вече са били отровени от въглероден оксид и останалите токсични продукти от горенето. От 134 души оцеляват само 11 – десет членове на екипажа и един пътник. Загиват 123 души.

Единственият оцелял пътник

Единственият пътник, който остава жив, е 21-годишният Рикардо Тражано. Когато забелязва, че димът идва от задната част на самолета, той напуска мястото си и се придвижва напред. Стюард го инструктира да се върне на седалката и да постави предпазния колан, но Тражано действа инстинктивно и остава близо до пилотската кабина, където концентрацията на дима е по-ниска.

След кацането е открит в безсъзнание и с тежки наранявания. Следват продължително лечение, множество кръвопреливания и месеци на възстановяване. Въпреки преживяното той не развива страх от летене. През февруари 1975 г., около година и половина след катастрофата, отново пътува до Лондон и Париж, където посещава медицинския екип, участвал в лечението му.

С историята е свързан и почти невероятен епилог. Според широко разпространен разказ в бразилските авиационни хроники, след възстановяването си Тражано посетил представителство на Varig и поискал нов билет до Лондон. Аргументът му бил прост: предишния път платил, за да стигне до британската столица, но самолетът така и не го отвел там. Авиокомпанията уважила искането.

Причината, която никога не е доказана напълно

Окончателният доклад не посочва с абсолютна сигурност как е започнал пожарът. Разследващите приемат две възможности – електрическа повреда в тоалетната или небрежност на пътник. Най-разпространената версия е, че незагасена цигара е била хвърлена в кошчето, пълно с хартиени отпадъци.

Това уточнение е важно: често трагедията се представя като категорично доказан случай на пожар от цигара, но официалното заключение оставя отворена и възможността за електрическа неизправност. Сигурно е обаче, че огънят е възникнал в зоната на задните тоалетни и че липсата на видимост, токсичният дим и трудното откриване на пламъците са направили действията на екипажа почти невъзможни.

След катастрофата американската Федерална авиационна администрация въвежда изисквания за ясни надписи, забраняващи пушенето и изхвърлянето на цигари в кошчетата на самолетните тоалетни. Наредени са още проверки на контейнерите за отпадъци и поставяне на пепелници на видими места до входа на всяка тоалетна.

Тайната на пепелника в самолетната тоалетна: трагедията, която авиацията не забравя Защо пушенето изобщо е било разрешено

През 60-те и 70-те години цигарите все още са приемана част от ежедневието. Пуши се в ресторанти, офиси, болници, телевизионни студиа и, разбира се, в самолетите. Авиокомпаниите дори раздават цигари на пътниците, а рекламите свързват пушенето с лукса и романтиката на въздушните пътувания.

Първоначалният компромис е разделянето на кабината на зони за пушачи и непушачи. В САЩ отделни секции за непушачи започват да се изискват през 1972 г. Разделението обаче е предимно символично – между двете зони няма стена, а димът се разпространява из общото пространство на салона.

С времето се натрупват все повече доказателства за опасностите от пасивното пушене, особено за кабинния екипаж, който прекарва хиляди часове в тази среда. Изследвания сред стюарди и стюардеси установяват значително професионално излагане на тютюнев дим, а по-късни проучвания откриват връзки с нарушения на белодробната функция и респираторни заболявания.

Проблемът не се ограничава само до неприятната миризма. Международната организация за гражданска авиация посочва, че катранът и останалите отлагания от тютюневия дим могат да замърсят климатичните и вентилационните системи и потенциално да повлияят върху кислородните маски. През 1992 г. ICAO призовава държавите постепенно да премахнат пушенето по международните пътнически полети с цел пълна забрана до 1 юли 1996 г.

В САЩ ограниченията започват поетапно през 1988 г. с кратките вътрешни полети, след което обхватът им постепенно се разширява. През 2000 г. пушенето вече е забранено и по международните полети до и от страната. В други части на света процесът протича с различна скорост, но към началото на XXI век цигареният дим практически изчезва от редовната гражданска авиация.

Тайната на пепелника в самолетната тоалетна: трагедията, която авиацията не забравя Защо пепелникът е задължителен и днес

Американските правила за сертифициране на транспортни самолети продължават да изискват до входа на всяка тоалетна да има видим, самостоятелен и сваляем пепелник. Това важи независимо дали пушенето е разрешено в която и да било част от самолета – а при редовните пътнически полети то не е.

Логиката е проста: правилата могат да забранят пушенето, но не могат да гарантират, че никой никога няма да ги наруши. Ако човек тайно запали цигара в тоалетната, трябва да има безопасно място, където да я изгаси. Алтернативата може да бъде тлеещ фас в кошче, пълно с хартия.

FAA определя пепелниците като оборудване с важна функция за летателната безопасност. В официалната директива се посочва, че множество пожари в самолетни тоалетни са били предизвикани от материали за пушене, изхвърлени от пътници или членове на екипажа. Подобен пожар може да произведе смъртоносен токсичен дим и да достигне до критични системи на самолета.

Затова пепелникът до знака „Пушенето забранено“ не е покана да запалите цигара. Той е признание на един основен принцип в авиационната безопасност: добрата система не разчита единствено на това хората да спазват правилата. Тя трябва да остане безопасна и когато някой реши да ги наруши.