Учените отдавна вярват, че нашата планета е преживявала периоди на екстремни горещини в далечното минало, които са били несъвместими с по-голямата част от съвременния живот. Но ново проучване на древни скали ни принуждава да преосмислим тази идея и да оценим устойчивостта на климата на Земята.

Паметта на земния климат

Разбирането на температурното минало на Земята е от решаващо значение за прогнозиране на бъдещи климатични сценарии и анализ на еволюцията на биосферата. Досега преобладаващото мнение в научната общност беше, че през фанерозойския еон (последните 539 милиона години) планетата е можела да се затопли с 20 до 30 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Мащабно проучване на учените от Университета в Лийдс, резултатите от което са публикувани в списание Nature Communications през 2026 г., обаче опровергава тези предположения.

Преди това експертите разчитаха главно на анализа на кислородните изотопи в морските фосили. Този метод показва, че в ранния палеозой тропическите океани уж са се затопляли до 40-50 градуса по Целзий. Подобни цифри изглеждат съмнителни, защото такава топлина е фатална за повечето многоклетъчни организми и едва ли би допринесла за бързото развитие на живота, което виждаме в палеонтологичния летопис.

Екипът от изследователи реши да приложи коренно различен подход – Индекса на химическа промяна (CIA), който измерва степента на разрушаване на скалите под въздействието на топлината.

„Тази работа демонстрира как древните скали и съвременното климатично моделиране могат да работят заедно, за да разкрият границите на дългосрочния климат на Земята“, казва водещият автор д-р Донгю Джън от Технологичния университет в Ченгду.

Това означава, че Земята е била значително по-хладна, отколкото се е смятало досега, въпреки че все още е останала много по-топла от сегашното състояние, което едва наскоро е започнало да достига 1,5 градуса над нивата от прединдустриалния период.

Тази стабилност се обяснява с работата на естествените саморегулиращи се механизми и по-специално процеса на изветряне на силикатните скали. Със затоплянето на планетата химичните реакции между въглеродния диоксид и скалите се ускоряват, което води до извличане на CO2 от атмосферата и постепенното охлаждане на климата. Този „планетарен термостат“ поддържа температурата в диапазона от 10 до 30 градуса по Целзий в продължение на милиони години, което е позволило на живота непрекъснато да еволюира.

Твърде рано е за радост

Авторите на изследването обаче предупреждават за прекален оптимизъм относно съвременните климатични промени. Въпреки факта, че естествената регулаторна система е много ефективна, тя работи изключително бавно (в мащаба на милиони години). Човешката дейност променя състава на атмосферата за няколко десетилетия, така че естествените механизми просто няма да имат време да реагират с такава скорост. Следователно, надеждата, че същият механизъм ще ни спаси сега, е безполезна.

Констатациите показват, че температурата на Земята е била строго регулирана от дълго време. Затопляне с 10 градуса по Целзий, предизвикано от човека, което е напълно възможно, ако изгаряме всички изкопаеми горива би ни довело до състояние, в което планетата никога преди не е била,

казва Бенджамин Милс, професор по еволюция на земната система в университета в Лийдс.

Учените подчертават, че ако човечеството позволи глобалните температури да се повишат с 10 градуса по Целзий, това ще доведе до промяна отвъд всякакви естествени климатични условия, съществували през последните половин милиард години. Следователно, нямаме представа как ще реагира природата и какво ще се случи с нея при такъв сценарии.

Това заплашва оцеляването на съвременната биосфера, която е адаптирана към много по-тесен температурен диапазон. Така че разбирането на миналото трябва да се превърне за нас не просто в научен факт, а в предупреждение за това колко крехък е балансът на нашата планета.