Ново изследване предполага, че най-„хладните“ звезди в галактиката всъщност може да се окажат извънземни мегаструктури – сфери на Дайсън. Учените са установили как точно би трябвало да изглеждат тези хипотетични обекти и къде да ги търсят.
Откакто физикът Фриман Дайсън лансира идеята през 1960 година, „сферата на Дайсън“ се превърна в една от най-интригуващите концепции в търсенето на извънземен разум. Съвременните учени я представят не като плътна обвивка, а като „рояк“ от множество орбитални конструкции, събиращи почти цялата енергия на звездата. Изследването на Амирнезам Амири от Университета на Арканзас, публикувано като препринт в arXiv описва как такива мегаструктури биха изглеждали през съвременните телескопи.
Червените и белите джуджета – основните целиЕдни от най-добрите кандидати за ролята на „гостоприемници“ на сферите на Дайсън са червените джуджета. Тези малки и студени звезди са най-разпространените в Млечния път и могат да съществуват трилиони години. Малкият им размер ги прави привлекателни от инженерна гледна точка: за изграждането на сфера около такава звезда ще е необходим много по-малко материал, отколкото около Слънцето. Още по-перспективни са белите джуджета – плътни остатъци от звезди, свити до 1% от първоначалния им размер. Хипотетична сфера на Дайсън би могъл да се върти само на няколко милиона километра от повърхността им, което значително намалява мащаба на необходимата конструкция.
Сфера на Дайсън
Как сферата на Дайсън ще промени външния вид на звездата
Сферата на Дайсън ще промени коренно положението на звездата на диаграмата на Херцшпрунг-Расел (H-R), която съпоставя температурата и осветеността. Мегаструктурата ще погълне видимата светлина на звездата и ще преизлъчи енергията в инфрачервения диапазон. Въпреки че общата светимост ще остане същата, видимата температура на обекта ще спадне рязко.
Изследването предсказва, че ефективната температура на сфера на Дайсън може да бъде едва 50 Келвина, което е приблизително 60 пъти по-студено от повърхността на червено джудже. Нито една известна естествена звезда не заема тази област на диаграмата H-R. Допълнителен признак може да бъде необичайно „чистият“ спектър без характерното за праховите дискове излъчване на силикати. Тъй като изграждането на цялостна сфера е практически невъзможно, една развита цивилизация най-вероятно би създала рояк от множество независими слънчеви колектори. Тяхното движение около звездата би могло да предизвика необичайни, неестествени промени в яркостта.
На лов за сфери на Дайсън с помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ на НАСА е идеален за търсене на такива структури, благодарение на специализацията си в инфрачервените наблюдения. През май 2024 година изследователите от проекта „Хефест“ съобщиха за седем обещаващи кандидати за сфери на Дайсън сред червените джуджета. Един от тях по-късно беше изключен, тъй като аномалният сигнал беше обяснен с идеално изравнена свръхмасивна черна дупка на заден план. Остават пет кандидата, заслужаващи по-внимателно проучване. Работата на Амири предоставя на астрономите нов набор от наблюдателни признаци, които ще помогнат да се разграничат истинските техносигнали от естествените космически явления.