Стресът за броени минути променя състава на кръвта: какво означава това за здравето

Когато ни обзема тревога преди важно представяне или краен срок, сме свикнали да приемаме това като чисто „психическа“ проблем — че просто трябва да се овладеем. Но ново проучване показва, че нещата изобщо не стоят така: острият психологически стрес физически променя състава на кръвта, като я прави по-податлива на образуване на съсиреци. И всичко това се случва за броени минути. Това е още един начин, по който стресът вреди на сърцето.

По какъв начин стресът преминава от мозъка в кръвта

Изследването на физиолозите от Университета на Южен Уелс бе публикувано в списанието „The Journal of Physiology“. Учените за първи път уловиха връзката „мозък – тяло“ в реално време и показаха чрез какъв точно механизъм емоцията се превръща в измерима биологична промяна.

Същността е следната: мозъкът не е изолиран остров, а тревогата не остава затворена някъде между ушите. Стресът задейства каскада от биохимични промени, които се разпространяват по кръвообращението и оказват напълно измеримо въздействие върху тялото.

Стресът физически променя структурата на кръвта ни: новото проучване шокира

Учените отдавна знаят, че хроничният стрес е вреден за сърцето — мащабни проучвания неведнъж са посочвали емоционалното напрежение като рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Неясно оставаше друго: по какъв начин емоцията се превръща в конкретна биологична промяна, способна да повиши този риск.

Когато сме нервни, се нарушава фино балансираната система на хемостазата — механизъмът, който поддържа кръвта течна, но винаги е готов да спре кървенето. Кръвта преминава в така нареченото състояние на хиперкоагулация — тоест започва да се съсирва по-лесно, отколкото е необходимо. Въпросът беше точно какво служи като спусък за стартирането на този процес.

Оксидативният стрес като спусък за промени в кръвта

Досега учените спореха относно механизма. Едни предполагаха, че стресът активира имунитета и предизвиква възпаление. Други изказваха така наречената хипотеза за хемоконцентрацията: при повишаване на кръвното налягане кръвта сякаш става по-„гъста“ и концентрирана.

Авторите на новото проучване предположиха трета възможност: истинският инициатор е оксидативният стрес – избликът на свободните радикали. Това са изключително реактивни молекули, които организмът произвежда в отговор на стреса. Според изследователите именно те действат като основен „прекъсвач“, който пряко променя структурните свойства на кръвта.

Стресът увеличава производството на силнореактивни молекули, известни като свободни радикали. Тези молекули променят процеса на образуване на тромби

Интересно е, че тялото ни подава сигнали за стрес по най-различни начини — до такава степен, че цветът на сутрешната урина може да е свързан с устойчивостта към стрес.

Как беше проведен експериментът с лабораторен стрес

За да проверят хипотезата, учените проведоха рандомизирано кръстосано проучване с участието на осем здрави мъже на възраст 18–30 години. Да, групата е малка, но експериментите, при които се проследяват биологични промени при живи хора в строго контролирани условия, са сложни, трудоемки и скъпи. Тези изследвания не търсят статистически данни за популацията, а самия механизъм в тялото.

Всеки участник е идвал в лабораторията два пъти с интервал от една седмица.

При едното посещение той просто си е почивал спокойно. При другото — е преминал теста на Трир (Trier Social Stress Test или TSST) за социален стрес (златният стандарт за изкуствено предизвикване на остро психологическо напрежение). Редът на посещенията е бил определян случайно.

Тестът умишлено е направен така, че да е неприятен, защото имитира обичайния социален натиск. Ето какво е трябвало да направят участниците:

за пет минути да подготвят реч и да я изнесат пред камера и комисия от безпристрастни съдии точно преди изявата им са отнемали подготвените бележки веднага след това е трябвало да броят в ума си обратно от 2003 на стъпки по 17, като започват отначало при всяка грешка

Кръвта се е вземала непосредствено преди и след двете сесии. Свободните радикали са се измервали с помощта на чувствителен метод — електронен парамагнитен резонанс. Едновременно с това е била анализирана структурата на кръвните съсиреци още по време на тяхното образуване, за да се проучи влиянието на стреса на микроскопично ниво.

Проби от кръвта са били взимани преди и след всяка сесия Какво показа кръвният анализ след стрес-теста

Резултатите се оказаха очевидни. По време на спокойна почивка кръвната картина оставаше стабилна. Но след стрес-теста веднага настъпват две промени:

нивото на свободните радикали скочи, труктурата на кръвните съсиреци се промени напълно.

Учените отбелязаха увеличение на аскорбатния свободен радикал — това е техният маркер за оксидативен стрес. Тоест емоционалният стрес наистина бързо е засилвал оксидативния стрес в организма.

Едновременно с това кръвните съсиреци ставаха по-големи, по-плътни и по-наситени с фибрин — протеинови нишки, които образуват скелета на тромба. Открити бяха и признаци, че стресът е активирал част от системата за кръвосъсирване, известна като „вътрешен път“.

Не по-малко важно е това, което учените НЕ са открили: никакви признаци за промяна във вискозитета или гъстотата на кръвта. Това опровергава идеята, че стресът действа преди всичко чрез сгъстяване на кръвта. Изглежда, че въпросът е именно в качеството и структурата на самия съсирек, а не в това, че кръвта „се сгъстява“.

Какво означават промените в кръвта от стреса за сърцето на обикновения човек

Веднага едно важно уточнение: изследването НЕ означава, че нервно изявление или тежък ден на работа веднага ще предизвикат инфаркт или инсулт. Сърдечно-съдовите заболявания са по-сложни: рискът от инсулт се състои от множество фактори. Резултатите дават насоки за механизма, но изискват предпазлива интерпретация.

Причината е проста: в експеримента са участвали само осем здрави млади мъже. За да се разбере доколко широко приложими са изводите, са необходими по-мащабни проучвания с участието на жени, възрастни хора и пациенти с вече съществуващи сърдечни заболявания.

Общуването с животни наистина помага за намаляване на стреса

За сметка на това тук се вижда практическата значимост за бъдещето. Възможно е да си струва да предпазваме сърцето не само като работим върху самото преживяване на стреса, но и като въздействаме върху биохимията — именно върху тези свободни радикали. А засега никой не е анулирал проверените начини за намаляване на напрежението: например, общуването с животни наистина помага за намаляване на стреса, и това също е потвърдено от множество изследвания.

Най-важното, което стана по-ясно, е, че изразът „всичко това е в главата ти“ в случая със стреса е неточен. Емоцията оставя съвсем сен физически отпечатък в кръвта, при това почти мигновено. И сега науката разполага с работна версия за това по какъв точно начин се случва това — чрез оксидативен стрес, а по-нататъшни, по-мащабни изследвания ще покажат за кого и доколко силно си струва да се следи това.