Разпознаването на инсталационните програми в Windows 95 се е основавало на изненадващо прост метод: проверка дали дадена програма прилича на инсталационен файл въз основа единствено на нейното име. За това разказа ветеранът от Microsoft, инженерът Реймънд Чен.

Вместо да се ориентира по някакъв специален маркер, Windows 95 проверяваше само името на програмата, опитвайки се да определи дали тя е инсталационна. За тази цел в компанията съставиха списък с „магически думи“ = ако името на програмата съдържаше някоя от тях, тя се идентифицираше като инсталатор. Чен цитира този списък: „setup“, „install“, „inst“, „imposta“, „ayarla“ и „felrak“. Ако системата откриеше несъответствия, операционната система проверяваше и пътя към изпълнимия файл за наличието на думата „setup“. Ако условията бяха изпълнени, Windows 95 можеше да стартира проверка за наличието на неправилно променени системни файлове.

„Като специален бонус Windows 95 извършваше проверка на файловете в реално време след инсталирането на мултимедийни драйвери чрез INF-файла. Мисля, че екипът от разработчици на мултимедията е установил, че много драйвери презаписваха системните DLL-файлове в своите INF-файлове, затова поискаха последваща проверка за наличие на грешки.“

разказа Реймънд Чен

С други думи, Windows 95 трябваше да гадае дали дадено приложение е инсталатор, преди да почисти бъркотията, която то е оставило след себе си.