Американската M142 High Mobility Artillery Rocket System (HIMARS) и руската „Торнадо-С“ са сред най-мощните ракетно-артилерийски системи с голям обсег, които са на въоръжение днес. И двете са предназначени за нанасяне на удари по цели, намиращи се далеч зад вражеските линии, но са разработени въз основа на коренно различни оперативни философии.
Макар че сравненията често се фокусират върху броя на ракетите или максималния обсег, по-съществените разлики се крият в мобилността, боеприпасите, прецизността и начина, по който всяка система се вписва в по-широката мрежа на бойното поле. Ето как се сравняват двете платформи.
Една и съща мисия, различна философияКакто „HIMARS“, така и „Торнадо-С“ принадлежат към семейството на ракетните системи с множествено изстрелване (MLRS), предназначени за нанасяне на бързи удари с голям обсег срещу командни пунктове, логистични центрове, концентрации на войски и други целеви обекти с висока стойност.
„HIMARS“, разработена от Lockheed Martin за американската армия дава приоритет на експедиционните операции. Монтирана върху шаси на камион 6×6, тя е достатъчно лека, за да бъде транспортирана със самолет C-130 и е проектирана за бързо разгръщане, висока мобилност и прецизни удари. Вместо да претоварва целите с чист обем, HIMARS се фокусира върху нанасянето на точни удари, като същевременно бързо променя позицията си, за да избегне контрабатарейни атаки.
Руската система „Торнадо-С“ е развита от съветската BM-30 „Смерч“, но включва съвременни системи за управление на огъня и управляеми ракети. Построена върху по-голям и по-тежък камион, тя е насочена към по-мощни залпове и стрелба на далечно разстояние, като същевременно запазва способността да поразява множество цели в рамките на една мисия. Модернизацията отразява продължаващите инвестиции на Русия в ракетна артилерия с голям обсег, способна да подкрепя мащабни сухопътни операции.
HIMARS
Огневата мощ зависи от боеприпасите
Една от най-очевидните разлики е капацитетът на пусковата установка. „Торнадо-С“ пренася 12 готови за изстрелване 300-милиметрови ракети, което му осигурява приблизително двойно по-голяма тежест на незабавната залпова стрелба в сравнение с „HIMARS“, която пренася един пусков модул, съдържащ шест 227-милиметрови ракети. На хартия това дава на руската система по-голяма незабавна огнева мощ.
Въпреки това капацитетът на пусковата установка разкрива само част от картината. „HIMARS“ е проектирана на базата на модулна система от контейнери, която може да изстрелва много повече от самонасочващи се ракети. В зависимост от мисията една и съща пускова установка може да пренася шест ракети от системата GMLRS (Guided Multiple Launch Rocket System), две ракети за прецизен удар (PrSM) или една тактическа балистична ракета ATACMS. Тази гъвкавост позволява на командирите да адаптират пусковата установка към различни набори от цели, без да сменят превозните средства.
„Торнадо-С“ също изстрелва управляеми боеприпаси със значително подобрена точност в сравнение с по-старите ракети „Смерч“, но семейството ѝ от боеприпаси остава съсредоточено върху 300-милиметровата ракетна артилерия, вместо да включва различни типове ракети от една и съща пускова установка.
Мобилност и прецизностВероятно най-голямата сила на „HIMARS“ не са ракетите ѝ, а мобилността ѝ. Шасито ѝ на колела, компактните размери и системата за презареждане на модули позволяват на екипажите да изстрелят залп и да се преместят в рамките на минути. Тази тактика е широко известна като „стреляй и бягай“. Пусковата установка може също така да бъде бързо транспортирана с тактически въздушен транспорт, което я прави подходяща за експедиционни операции.
Системата за презареждане с капсули предлага още едно предимство. Вместо да презареждат ракетите поотделно, екипажите заменят цялата капсула на пусковата установка с помощта на вграден кран, което значително намалява времето за презареждане и опростява логистиката.
За сравнение, „Торнадо-С“ е по-голямо и по-тежко превозно средство, което пренася повече ракети. Ракетите му се презареждат поотделно с помощта на специално превозно средство за презареждане – процес, който обикновено отнема повече време, но поддържа по-големия капацитет на системата за боеприпаси. По-тежката платформа жертва част от мобилността си в замяна на по-голяма устойчива огнева мощ.
Точността също става все по-важна. Съвременните операции с „HIMARS“ разчитат в голяма степен на GPS насочвани боеприпаси, интегрирани с цифрови системи за управление на огъня и по-широките мрежи на НАТО за разузнаване, наблюдение и рекогносциране. „Торнадо-С“ също така включва модернизирани системи за навигация и управление на огъня, за да подобри точността на своите управляеми ракети в сравнение с по-ранните руски MLRS платформи.
Торнадо-С
Уроци от фронта
Войната в Украйна подчерта силните страни и на двете системи, като същевременно показа, че ефективността на ракетната артилерия зависи изцяло от качеството на разузнавателната информация, с която разполага. Системата „HIMARS“ привлече международно внимание със способността си да нанася прецизни удари по складове за боеприпаси, мостове, логистични центрове и командни пунктове, разположени далеч зад фронтовата линия. Мобилността ѝ и прецизно насочваните боеприпаси я правят особено ефективна срещу целеви обекти с висока стойност.
Системата „Торнадо-С“ също се използва широко, като се прилагат управляеми ракети с голям обсег за подкрепа на руските операции за обстрел от дълбочина. Въпреки че публично е достъпна по-малко информация за нейното представяне на бойното поле, анализаторите са единодушни, че тя представлява съществено подобрение спрямо по-старата система „БМ-30 Смерч“, благодарение на подобрените възможности за насочване и управление на огъня.
„Торнадо-С“ изстрелва по-тежки залпове от една-единствена пускова установка, докато „HIMARS“ набляга на стратегическата мобилност, бързото презареждане и достъпа до разширяващото се семейство прецизно насочвани боеприпаси. Тъй като съвременните конфликти все повече разчитат на дронове, сателити и разузнавателна информация от бойното поле в реално време, ефективността на всяка от двете системи зависи в не по-малка степен от мрежата за насочване зад нея, колкото и от самата пускова установка.