Астрономи за първи път от десетилетия засекоха радиосигнали от пулсар, за който дълго време се смяташе, че е „безшумен“. Обектът се намира в Млечния път на около 10 000 светлинни години от Земята.
Space пише за това.
Откритието би могло да помогне да се обясни защо астрономите не са открили пулсари от неутронни звезди в някои останки от свръхнови. Резултатите от изследването са публикувани в списание *Nature Astronomy*.
Пулсарите се образуват, когато масивни звезди експлодират. Когато такава звезда стане свръхнова, ядрото ѝ се свива под действието на собствената си гравитация, образувайки или неутронна звезда, или черна дупка. Някои неутронни звезди имат изключително силни магнитни полета, които ги карат да излъчват радиовълни на равни интервали.
Според учените, около десет известни пулсара или изобщо не излъчват радиовълни, или сигналът им е толкова слаб, че не е бил засечен от десетилетия.
Сега, използвайки радиотелескопа MeerKAT, астрономите успяха да засекат радиосигнали от пулсара 1E 1207.4-5209. Импулсите идват на всеки 424 милисекунди, което съответства на скоростта на въртене на обекта около собствената му ос.
Пулсарът е получил неофициалния прякор „Синьо око“. Наречен е така заради комбинацията от слаби радиоизлъчвания и рентгенови изображения, които показват, че неутронната звезда свети в ярко синьо. Смята се, че обектът се е образувал след експлозия на свръхнова преди повече от 4100 години.
Изследователите също така установиха, че скоростта на въртене на пулсара се е увеличила преди повече от десетилетие. Вероятната причина е изместването на материята вътре в неутронната звезда. Според авторите на изследването, това е причината за усилването на радиоизлъчването и е позволило първото откриване на слаби сигнали от много години.
Учените предполагат, че в нашата галактика може да има много повече такива пулсари, които все още не са открити поради много слабото им излъчване. Това може да обясни и защо пулсари все още не са открити в някои останки от свръхнови.