Изследователи от Оксфорд поставят под въпрос стандартния космологичен модел заради космическата диполна аномалия

Нови доказателства сочат, че Вселената може да не е еднаква във всички посоки, което поставя под съмнение стандартния космологичен модел. Изследователи от Оксфордския университет публикуваха статия, в която разглеждат „космическата диполна аномалия“ – един от най-значимите проблеми на съвременната космология. Според заключенията им тази аномалия представлява сериозно предизвикателство за модела Lambda-CDM.

Стандартният космологичен модел се основава на FLRW-описанието на пространство-времето в общата теория на относителността на Айнщайн, което предполага, че Вселената изглежда еднакво навсякъде и във всички посоки. Новите данни обаче разклащат това предположение.

Реликтовото излъчване и диполната аномалия

Ключов елемент в изследването е реликтовото излъчване (CMB) – остатъчното лъчение от Големия взрив. То е еднородно по небето с точност до една стотна. В него обаче съществува диполна анизотропия – най-голямата температурна разлика, при която едната страна на небето е по-гореща, а противоположната – по-студена с приблизително една хилядна. Досега се смяташе, че това се дължи на локалното движение на Слънчевата система и не противоречи на модела Lambda-CDM.

Тестът на Елис-Болдуин се проваля

През 1984 г. астрономите Джордж Елис и Джон Болдуин предлагат тест, който проверява дали подобна диполна анизотропия съществува и в разпределението на далечни астрономически обекти като радиогалактики и квазари. Ако FLRW-описанието е вярно, вариациите в разпределението на далечните източници трябва да съответстват на тези в реликтовото излъчване. Резултатите от теста са отрицателни: Вселената не издържа теста на Елис-Болдуин. Вариациите в разпределението на материята не съвпадат с вариациите в реликтовото излъчване. Това се потвърждава от данни както от наземни радиотелескопи, така и от спътници, наблюдаващи в средния инфрачервен диапазон.

„Космическата диполна аномалия се превърна в сериозно предизвикателство за стандартния космологичен модел, дори ако астрономическата общност предпочита до голяма степен да я игнорира“, отбелязват авторите на изследването.

Какво следва?

Учените подчертават, че решаването на проблема ще изисква отказ не само от модела Lambda-CDM, но и от самото FLRW-описание, и връщане към фундаменталните основи. Очаква се нови данни от спътници като Euclid и SPHEREx, както и от телескопите Vera Rubin Observatory и Square Kilometre Array, да помогнат за изграждането на нов космологичен модел с използване на постиженията в машинното обучение. Влиянието на това откритие върху фундаменталната физика и разбирането ни за Вселената може да бъде огромно.