Учените откриха нови доказателства, че Вселената може да е асиметрична, тоест да не е еднаква във всички посоки. Това поставя под съмнение стандартния космологичен модел, който предполага еднородност и изотропност на космоса в големи мащаби. Изследователи от Оксфордския университет публикуваха статия, в която се разглежда един от най-значимите проблеми на съвременната космология – „космическата диполна аномалия“. Според заключенията на учените, тази аномалия представлява сериозно предизвикателство за стандартния космологичен модел (моделът Lambda-CDM).
В основата на модела Lambda-CDM лежи така нареченото FLRW-описание на пространство-времето в общата теория на относителността на Айнщайн, което предполага, че Вселената изглежда еднакво навсякъде и във всички посоки. Новите данни обаче поставят това под съмнение. Ключов елемент в изследването е реликтовото излъчване (CMB) – остатъчното излъчване от Големия взрив. То е еднородно по небето с точност до една стотна. Въпреки това в него съществува диполна анизотропия – най-голямата температурна разлика, при която едната страна на небето е по-гореща, а противоположната – по-студена с приблизително една хилядна. По-рано се смяташе, че това е свързано с локалното движение на Слънчевата система и не противоречи на модела Lambda-CDM.
През 1984 година астрономите Джордж Елис и Джон Болдуин предложиха тест, който проверява дали съществува подобна диполна анизотропия в разпределението на далечни астрономически източници, като радиогалактики и квазари. Ако описанието на FLRW е вярно, то вариациите в разпределението на далечните източници трябва да съответстват на вариациите в реликтовото излъчване.
Резултатите от теста се оказаха отрицателни: Вселената не издържа теста на Елис-Болдуин. Вариациите в разпределението на материята не съвпадат с вариациите в реликтовото излъчване. Този резултат се потвърждава от данни както от наземни радиотелескопи, така и от спътници, наблюдаващи в средния инфрачервен диапазон.
„Космическата диполна аномалия се превърна в сериозно предизвикателство за стандартния космологичен модел, дори ако астрономическата общност предпочита до голяма степен да я игнорира.“
отбелязват авторите на изследванетоУчените подчертават, че решаването на този проблем ще изисква отказ не само от модела Lambda-CDM, но и от самото FLRW-описание, като се върнем към фундаменталните основи. Очаква се, че новите данни от спътници като Euclid и SPHEREx, както и от телескопи (Vera Rubin Observatory и Square Kilometre Array), ще помогнат за изграждането на нова космологична модел с използване на постиженията в областта на машинното обучение. Влиянието на това откритие върху фундаменталната физика и нашето разбиране за Вселената може да бъде огромно.