„Вояджър-1“ отдавна се превърна от космически апарат в почти невероятен експеримент за издръжливост. Сондата, изстреляна от НАСА през 1977 година, се намира толкова далеч от Земята, че на радиосигнала, движещ се със скоростта на светлината са му необходими повече от 22 часа, за да достигне апарата. Отговорът се връща приблизително за същото време, поради което един прост обмен на команди отнема почти две денонощия.

Апаратът се е отдалечил на около 25 милиарда километра и продължава да се отдалечава все повече в междузвездното пространство. НАСА счита „Вояджър-1“ за най-отдалечения обект, създаден от човека. През август 2012 година сондата пресече хелиопаузата, напусна зоната на доминиране на слънчевия вятър и стана първият космически апарат, който започна да работи извън хелиосферата.

Основната интрига на мисията вече не е в скоростта, нито в маршрута, а в това колко още апаратурата от 70-те години ще може да да издържи. „Вояджър-1“ не получава енергия от слънчеви батерии. На такова разстояние слънчевата светлина е твърде слаба, затова апаратът използва радиоизотопни термоелектрически генератори. Генераторите превръщат топлината от разпадането на плутоний-238 в електричество и работят без движещи се части.

При стартирането си енергийната система генерираше около 470W. В момента мощността е спаднала и продължава да намалява, тъй като горивото постепенно се разгражда, а оборудването остарява. По същество най-отдалеченият пратеник на човечеството се поддържа от запас от енергия, сравним с консумацията на няколко битови лампи. Инженерите от НАСА пестят всеки ват. През последните години специалистите изключваха някои уреди, за да запазят енергията за комуникациите и останалата научна апаратура. На 17 април тази година Лабораторията за реактивно движение на НАСА изключи още един уред на „Вояджър-1“. След тази мярка на борда продължиха да работят само два научни инструмента.

Дори слабият сигнал на сондата успява да бъде уловен на Земята, благодарение на мрежата за далечни космически комуникации на НАСА. Огромните антени на Deep Space Network приемат едва различим поток от данни, който лети почти денонощие през космическото пространство. Обикновен разговор със сондата е невъзможен. Операторите изпращат команда, чакат почти един ден, след което чакат още почти един ден, за да разберат как е отговорила сондата.

Следващият символичен праг вече е близо. Според изчисленията на НАСА, на 18 ноември „Вояджър-1“ ще се намира на разстояние от един светлинен ден от Земята. Тогава на радиосигнала ще му трябват цели 24 часа, за да измине разстоянието от апарата до планетата. Нито един обект, създаден от човека не е стигал толкова далеч досега.

Мисията постепенно наближава естествения си край. Всяка година наличната енергия намалява и инженерите ще трябва да изключват останалите системи една по една. Докато „Вояджър-1“ продължава да предава данни от междузвездното пространство, старият апарат остава най-далечният глас на човечеството и рядък пример за техника, която е преживяла собствената си епоха.