Хората, които достигат 100-годишна възраст и повече често дължат дълголетието си на комбинация от защитни гени и здравословни навици. Изследователите оценяват, че генетиката е отговорна за 50% от способността да се достигне преклонна възраст, докато начинът на живот, включващ растителна диета, редовна физическа активност и силни социални връзки също играе важна роля. Въпреки че учените са открили уникални характеристики на имунната система при много дълголетници, метаболитните промени, свързани със здравословното стареене оставаха по-малко проучени.

Ново проучване на Медицинския факултет на Бостънския университет разкри ясен модел на кръвните метаболити при дълголетниците, който по всичко личи, че представлява нещо повече от обикновен процес на стареене.

Изследователите установиха, че при хората, достигнали 100-годишна възраст са налице необичайно високи нива на определени първични и вторични жлъчни киселини, както и са запазени нива на няколко стероида. Тези метаболитни модели се различаваха от наблюдаваните при типичното стареене и бяха свързани с по-нисък риск от смърт.

„Нашето проучване сочи към измерими химически „отпечатъци“ в кръвта, които са свързани с дълъг и здрав живот. Ако успеем да разберем тези „отпечатъци“, вероятно ще открием биологични пътища, които могат да спомогнат за защитата на хората от възрастови заболявания.“

обяснява съавторът на проучването Стефано Монти, доктор по философия и професор по медицина в Бостънския университет

Изследователската група анализира кръвни проби от 213 участници – това беше и едно от най-мащабните проучвания на хора в изключително напреднала възраст в Северна Америка. Под ръководството на Д-р Томас Пърлз, професор по медицина в медицинския факултет, в проучването бяха включени 70 дълголетници, техните деца (потомци) и контролна група от участници на същата възраст.

Използвайки нецеленасочен метаболомни анализ, учените измериха около 1495 малки молекули в кръвния серум. Те сравниха нивата на метаболитите при дълголетниците, техните потомци и контролната група, както и идентифицираха молекулите, които се променяха с хронологичната възраст. За да потвърдят заключенията си, те сравниха резултатите с четири допълнителни метаболомни проучвания (някои от които включваха дълголетници, а други – не), за да определят кои метаболитни сигнали се проявяват последователно.

Изследователите проучиха също кои метаболити или групи метаболити са свързани с това колко дълго участниците са живели след вземането на кръвните проби (анализ на преживяемостта). Освен това те разработиха модел за машинно обучение („метаболомни часовници“), който оценяваше биологичната възраст въз основа на нивата на метаболитите, и прецениха дали съществува връзка между това дали човек е биологично по-млад или по-възрастен от хронологичната си възраст и преживяемостта.

Според изследователите метаболитите и метаболитните модели, идентифицирани в проучването, в крайна сметка могат да служат като биомаркери за оценка на биологичната възраст, за идентифициране на хора с по-висок или по-нисък риск от възрастови заболявания и за проследяване на това как хората реагират на промени в начина на живот или на лекарства, предназначени за подобряване на здравето с напредването на възрастта.

Те също така считат, че няколко биологични пътеки заслужават по-нататъшно проучване като възможни мишени за бъдещи терапевтични методи или диетични подходи. Към тях спадат пътеките, свързани с жлъчните киселини, NAD-зависимите пътеки, метаболитите на чревните бактерии, маркерите за оксидативен стрес и някои стероиди.