Европа, считана за един от световните лидери в борбата с климатичните промени, все по-често се сблъсква с последствията от екстремните горещини, които оказват пряко влияние върху икономиката. Докато страните от ЕС инвестират милиарди евро в намаляването на емисиите на парникови газове, загубите от рекордните температури продължават да нарастват. Според данни на аналитиците, само един ден с температура над 30 °C в Германия води до икономически загуби от около 430 млн. евро. Основните причини са намаляването на производителността на труда, ограниченията при извършването на работа на открито, както и прекъсвания в работата на транспорта и енергийната инфраструктура.
Най-новата вълна от горещини и жега, обхванала Европа в края на юни, отново демонстрира мащаба на проблема. В редица страни температурата надхвърли 40 °C. В Германия и Швеция железопътните релси се деформираха, което доведе до закъснения на влаковете, а енергийните системи на няколко държави бяха принудени да работят на предела на възможностите си поради рязко нарасналото търсене на климатизация. Допълнителни разходи понесоха селското стопанство, строителството и промишлеността, където през най-горещите часове се налагаше да се преустановява работата.
Екстремните метеорологични явления, включително жегата, сушите и наводненията, вече забавиха темповете на икономическия растеж в Европа с около 0,3 процентни пункта през изминалата година. В същото време климатичните рискове стават все по-осезаеми за бизнеса: предприятията губят работни часове, разходите за охлаждане на помещенията се увеличават, а инфраструктурата изисква скъпи ремонти след температурни аномалии.
Въпреки това по-голямата част от климатичния бюджет на Европейския съюз продължава да се насочва към намаляване на емисиите, а не към адаптиране към вече настъпилите климатични промени. Според данни на Европейската комисия през периода 2021–2025 г. около 72% от съответните разходи са били насочени към декарбонизация, докато за проекти за адаптация – едва около 18%. На този фон Европейската комисия подготвя нова стратегия за климатична устойчивост, която ще предвижда модернизация на инфраструктурата и мерки за намаляване на икономическите щети от екстремните метеорологични явления.