Учените от Медицинския факултет на Университета „Джонс Хопкинс“ и Факултета по обществено здраве „Блумбърг“ разработиха експериментална терапевтична ДНК ваксина срещу туберкулоза, която се прилага през носа. Ваксината има за цел да помогне на имунната система да разпознава и атакува резистентните към лекарства туберкулозни бактерии, известни като „персистери“, които могат да оцелеят при продължително лечение с антибиотици и да предизвикат рецидив на заболяването.

Туберкулозата засяга човечеството от поне 6000 години и остава една от най-смъртоносните инфекциозни болести в света. Според данни на Световната здравна организация, около 1/4 от населението на планетата (приблизително 2 милиарда души) са носители на латентна туберкулозна инфекция без симптоми. През 2024 година активна форма на туберкулоза се е развила при повече от 10 милиона души, а 1,2 милиона са починали от тази болест, което я превръща в основната причина за смъртност, причинена от един инфекциозен патоген.

СЗО подчертава необходимостта от създаване на терапевтични ваксини, които биха могли да допълнят съществуващото медикаментозно лечение. Такива ваксини потенциално могат да съкратят продължителните курсове на терапия и да подобрят резултатите, особено на фона на трудностите при завършване на лечението и разпространението на лекарствено-устойчиви форми на туберкулоза. Резултатите от новото проучване на учените показват, че този подход може да помогне за решаването на тези проблеми.

„При съвместно приложение с терапия от първа линия нашата интраназална ДНК ваксина помогна на заразените мишки да се отърват по-бързо от бактериите, намали възпалението на белите дробове и предотврати рецидив след приключване на лечението. Ваксината също така подобри ефекта на мощната комбинация от лекарства като бедаквилин, претоманид и линезолид, което предполага възможността за нейното използване при лечението на лекарствено-устойчива туберкулоза, включително и при труднолечими случаи.“

казва водещият автор на проучването Стилиани Караника, сътрудник в Центъра за изследвания на туберкулозата към Университета „Джонс Хопкинс“ и доцент по медицина

Според Караника ваксината комбинира два гена (relMtb и Mip3α) и се прилага през носа, за да задейства няколко биологични механизма, които усилват имунитета срещу туберкулозата. Генът relMtb помага на бактериите да оцелеят в неблагоприятни условия, преминавайки в състояние на лекарствена резистентност. Сливането на relMtb с гена Mip3α създава сигнал, който привлича незрели дендритни клетки, които „представят“ туберкулозните протеини на Т-клетките, координиращи целенасочената атака срещу бактериите.

Интраназалното приложение насочва ваксинацията към лигавицата на дихателните пътища, където се случва заразяването, като предизвиква дълготраен локален и системен имунитет. В експерименти с мишки ваксината засили набирането и активирането на дендритните клетки, подобри тяхната организация с Т-клетките в белодробната тъкан и предизвика устойчива Т-клетъчна реакция. Ваксината е тествана и върху макаци-резуси: тя предизвика измерим ТБ-специфичен имунен отговор в кръвта и дихателните пътища, който се запази в продължение на не по-малко от шест месеца. Караника обаче отбелязва, че проучването върху приматите е оценило само имунната активация, а не реакцията към реално заразяване. Ще са необходими допълнителни проучвания, преди да се премине към клинични изпитвания върху хора.

Изследователите считат, че резултатите им подкрепят стратегия за лечение, насочена към унищожаване на туберкулозните бактерии чрез имунотерапия, а не само чрез антибиотици. Тъй като ДНК ваксините са стабилни и могат да се произвеждат ефективно, този подход може да има практически предимства в бъдеще.