Загадъчната цивилизация, която е съществувала 500 години преди инките – кои са били те?

Загадъчната империя на инките е източник на безкраен интерес за мнозина, като представлява най-голямото и най-развито общество в доколумбовата Америко, но много преди западното крайбрежие на Южна Америка да бъде завладяно от инките, в Андите е съществувало още по-загадъчно общество и дори днес продължаваме да откриваме фрагменти от древната му история.

Тази по-стара империя се нарича Тиванаку. В разцвета си населението ѝ вероятно е наброявало едва между 10 000 и 20 000 души. Оскъдните подробности, които знаем за политическата общност Тиванаку произтичат от археологически находки, разкриващи следи от улики за народа на Тиванаку и тяхната отдавна изчезнала култура. Важна част от пъзела се появи през 2019 година.

По време на археологическо гмуркане и разкопки във водите на рифа „Коа“, близо до Острова на Слънцето в езерото Титикака в Боливия, изследователите откриха потънали доказателства за ритуални приноси, отправени към свръхестествени божества, което подсказва, че религията е съществувала в тази част на света много по-рано, отколкото учените са смятали.

Изследовател, гмуркащ се в археологическия обект Тиванаку

„Нашето проучване показва, че народът на Тиванаку, който се е развил в района на езерото Титикака между 500 и 1100 г. сл. Хр., е бил първият, който е принасял ценни предмети в жертва на религиозните божества в този район.“

обясни антропологът Хосе Каприлес от Държавния университет на Пенсилвания през 2019 година

Каприлес и неговият екип използваха сонар и подводна 3D фотограметрия, за да сканират и картографират рифа по време на 19-дневно изследователско посещение на езерото Титикака през 2013 година. При разкопки на седиментите в езерото те откриха кадилници във формата на пума, с фрагменти от дървени въглища върху изкопаните отложения, както и редица украшения от злато, миди и камък.

Смята се, че пумата е била важен религиозен символ за Тиванаку, а мотивът с лице, обградено от лъчи, изобразен върху два златни медальона, подсказва, че жертвоприношенията са били предназначени изрично за главната митична фигура в тяхната религиозна иконография, понякога наричана Виракоча.

Интересното е, че според изследователите тези предмети за приношение, датирани към периода между VIII и X век сл.н.е. не са попаднали в езерото случайно, а изглежда, че са били предназначени да бъдат потопени. По време на изкопните работи изследователите откриха също така следи от кости на риби, земноводни и птици, които според екипа вероятно са се озовали там по естествен път в рамките на тази подводна екосистема, но едно от животните в тази група не е като останалите.

Бяха открити и костите на четири млади лами: животни, за които се смята, че са били заклани на мястото или в близост до него, а след това погребани в езерото като жертвени дарове в рамките на древния ритуал. Макар да не можем да знаем със сигурност какво точно са означавали тези древни жертвоприношения за хората от Тиванаку, които са практикували и спазвали церемонията, самият факт, че изобщо са се извършвали толкова сложни ритуали, ни разкрива повече за състоянието и развитието на държавата Тиванаку.

„Церемониите в Коа са нещо повече от обикновен култ на екстремно място – те отразяват сложно взаимодействие между местоположението в центъра на езерото и факта, че са били провеждани от малка елитна група. Те също така подчертават демонстрацията на мощни сили, тъй като ритуалите са били насочени към представянето на божество с лъчезарно лице и пуми, изпускащи дим, жертвоприношението на млади лами и демонстративното разхищаване на богатство.“

обясняват авторите в статията си

Изследователите смятат, че тези символични жестове са крайъгълни камъни на едно зараждащо се сложно общество, което вероятно се е разширявало и е простирало влиянието си, може би в търсене на сътрудничество с други групи в Андския регион и отвъд него. Последвал анализ, проведен от някои от същите изследователи, разгледа редица артефакти, открити на мястото край езерото.

Миналата година изследователите направиха още едно великолепно археологическо откритие, свързано с народа на Тиванаку, като намериха доказателства за огромен храм, оставен от това загадъчно общество. Наречен „Паласпата“ от местните коренни земеделци, разрушеният храм се издигаше на върха на боливийски хълм, на 215 километра югоизточно от центъра на археологическия обект Тиванаку.

Благодарение на многослойните данни екипът успя да създаде тази цифрова реконструкция на храма

Екипът, стоящ зад откритието, също ръководен от Каприлес, предполага, че храмът е бил важен стратегически обект за Тиуанаку, разположен на кръстопътя на три основни търговски пътя, които свързвали обществото с важни ресурси на екосистемата.

Резултатите от гмурканията в езерото Титикака бяха публикувани в PNAS, а изследването на храма е подробно описано в списанието „Antiquity“.