Планетата, на която потенциално може да съществува течна вода, се намира само на 25 светлинни години от нас, в съзвездието Жираф. Масата ѝ е само 2,2 пъти по-голяма от тази на Земята. Това е скалиста „суперземя“ с името GJ 3378b, която се върти в зоната на обитаемост на своята бледа червена звезда и е значително по-близо до нея — една година на тази планета трае едва 3 седмици. Дали има атмосфера — засега не е известно. Възможно е звезният вятър, под постоянното въздействие на който се намира тази планета, отдавна да я е превърнал в безжизнена пустиня. Това ще стане ясно през 2040-те години.
Първоначално GJ 3378b е открита през 2024 г. от френски астрономи с помощта на хавайския телескоп CFHT. Тогава масата ѝ е оценена на 5,26 пъти масата на Земята и тя е класифицирана като мининептун — планета, състояща се предимно от газ. Екип от учени от Калифорнийския университет в Ървайн обаче преразгледа тези данни, като използва два други телескопа. Новите снимки показаха, че истинската маса на планетата е едва 2,3 земни маси. Това я превръща в твърда „суперземя“ — планета, чиято маса надвишава тази на Земята, но не достига тази на Нептун.
Освен уточняването на масата, астрономите коригираха и орбиталния период на планетата: вместо 25 дни той се оказа равен на 21 дни. По-тясната орбита премества GJ 3378b в зоната на обитаемост — област, където температурата позволява съществуването на течна вода на повърхността при наличие на атмосфера.
Според изследователите, нашият съсед получава приблизително с 10% по-малко излъчване от своята звезда, отколкото Земята получава от Слънцето. От гледна точка на температурата шансовете за наличие на течна вода изглеждат доста обнадеждаващи, пише Space.
Но има един нюанс. Майчината звезда е червено джудже, а този тип звезди са известни с бурната си младост и мощните си изригвания. Те излъчват потоци от високоенергийно лъчение и силни звездни ветрове, които лесно отнасят атмосферите на близките планети. Тъй като GJ 3378b орбитира много близо до своята звезда (годината на нея трае само три седмици), тя постоянно е изложена на този обстрел. Не е известно дали планетата е успяла да запази газовата си обвивка през милиардите години, или вече отдавна се е превърнала в безвъздушна пустиня.
За съжаление, GJ 3378b не преминава пред диска на своята звезда, което означава, че астрономите не могат в момента да анализират светлината на звездата, преминала през потенциалната атмосфера на планетата, за да определят химичния състав. Окончателният отговор — дали планетата има въздух, вода или дори признаци на живот — ще трябва да се изчака до 2040-те години, когато се планира изстрелването на космическата обсерватория на НАСА „Habitable Worlds Observatory“.