Централната банка на централните банки изрази загриженост относно зашеметяващите суми, които се инвестират в изкуствения интелект и предупреди за опасността от глобална рецесия, ако този балон се спука.

В тазгодишния си доклад Банката за международни разплащания (BIS) сравни настоящата мания с исторически събития, включително манията по каналите и британските железници през 19 век, ентусиазма около електрификацията през 20-те години на миналия век и бума на дотком компаниите през 90-те години.

„Всички те имаха една обща черта: истински технологичен пробив, който привлече капитал, надхвърлящ това, което в крайна сметка можеше да бъде оправдано от търговската възвръщаемост. Тези епизоди завършиха с окончателно обръщане на инвестиционните тенденции, което доведе до рецесии в цялата икономика. Мащабът и темпото на настоящия инвестиционен бум в изкуствения интелект, съпътствани от очаквания за големи печалби от производителността приличат на тези прецеденти, което подчертава потенциалните рискове от спад в краткосрочен план.“

се посочва в доклада

Според оценките на BIS се очаква петте най-големи компании хиперскейлъри да изразходват над 1 трилион долара за капиталови разходи, свързани с изкуствения интелект през 2026 година. Предвид инфлационните тенденции при паметите, както и факта, че всеки от конкурентите се опитва да надмине останалите, това изглежда невероятно.

Интензивната конкуренция води до риск технологичните гиганти да ангажират прекалено много ресурси в „инвестиционни проекти с все още несигурна възвръщаемост, което оставя всички компании уязвими към разочарования по отношение на възвръщаемостта от изкуствения интелект.“ Това се дължи на факта, че докато конкурентният натиск тласка разходите все по-нагоре, нетният икономически излишък за технологичния сектор намалява и „може да стане отрицателен при неблагоприятни сценарии“.

„Разочарованието от възвръщаемостта може да предизвика внезапно свиване на финансирането и да превърне бума на капиталовите разходи в продължителен инвестиционен спад с потенциални последици за финансовите условия.“

продължава годишният доклад

В доклада се изразява и загриженост относно надвисваща „пречка от страна на предлагането“, свързана с въпроси като наличността на електроенергия, недостига на чипове и затрудненията при свързването към електропреносната мрежа. Центровете за изкуствен интелект вече оказват натиск върху цените на енергията и разходите за суровини, което може да доведе до инфлация.

Ако инфлацията скочи или инвестициите, свързани с изкуствения интелект, се сринат, макроикономическите последствия биха могли да бъдат усилвани от „съществуващите финансови уязвимости“. Затягането на основните лихвени проценти с цел овладяване на инфлацията може да предизвика „рязък спад в цените на активите след продължителен период на прекомерно поемане на риск, което да задейства разрушителни макрофинансови обратни връзки“.

„Непрозрачността“ на финансирането в сектора на изкуствения интелект засилва уязвимостите, тъй като корпорациите създават мрежа от частни споразумения – т.нар. „циркулярно финансиране“, а условията по договорите за наем на центрове за данни често не се разкриват изцяло, добавя BIS.