В някои случаи протеините могат да попречат на дълголетието: всичко зависи само от една аминокиселина

Дълги години спорът относно храненето се свеждаше до един прост въпрос: колко протеини трябва да се консумират – много или малко. Но ново проучване под ръководството на Валтер Лонго предлага да се измести фокусът. Основният фактор за здравословното остаряване може да не е количеството протеини, а една конкретна аминокиселина – метионин, като точното ѝ дозиране е от ключово значение.

Какво показа проучването за протеините и продължителността на живота

Екипът обедини два вида данни: голяма извадка от наблюдения върху хора и контролиран експеримент върху животни. Учените са анализирали данните за 200 000 души, за да разберат дали състоянието на здравето им е свързано с вида на храненето.

Оказа се, че хранителният режим с ниско съдържание на протеини, допълнен с аминокиселини — предимно растителен, с добавка на риба и малко количество яйца и млечни продукти — е свързан с по-голяма продължителност на живота, по-малко телесно тегло и по-нисък риск от старческа немощ. Важно е да се разбере: това е статистическа закономерност, а не доказана причинно-следствена връзка.

Защо не става въпрос за количеството протеини, а само за една аминокиселина — метионин

Изследването е публикувано в списание „Cell Metabolism“ и е проведено в Школата по геронтология „Дейвис“ към Университета на Южна Калифорния съвместно с Университета в Торонто и Харвард.

По какъв начин метионинът се превърна в главния герой на „диетата на дълголетието“

Идеята се заражда от наблюденията върху дълголетниците. Лонго забелязва, че населението на Южна Европа, което остарява по-здравословно, се придържа предимно към растителния средиземноморски хранителен режим. Този режим дава малко метионин и други незаменими аминокиселини — но, вероятно, не винаги в достатъчно количество: при същите тези хора се наблюдава висок процент на старческа немощ.

С други думи, дори регионите с една от най-високите продължителности на живота в света не са защитени от възрастовите здравословни проблеми. Това подтикна учените да проверят: какво ще се случи, ако към един такъв хранителен режим се добави малко метионин.

Експериментът с мишки: четири диети и неочакван резултат

За да отделят влиянието на самата диета от другите фактори, изследователите преминаха към експерименти с животни. На мишки на възраст 20 месеца беше определена един от следните четири хранителни режима:

стандартна диета западна диета с голямо количество мазнини и захар нисковъглехидратна кетогенна диета нископротеинова „диета на дълголетието“ с добавка на метионин

В резултат на това мишките, подложени на „диетата за дълголетие“, показаха значително по-добри показатели за здравето: по-малко мастна маса, по-ниско ниво на слабост и като цяло по-здравословен период на живот.

Най-добрите показатели за здравето бяха отбелязани при мишките, подложени на диета с ниско съдържание на протеини и добавка на метионин

Най-интересното е, че това противоречи на обичайната логика за отслабване. Мишките, подложени на тази диета, можеха да приемат повече калории, но въпреки това губеха мазнини и запазваха мускулната си маса — при условие обаче, че нивото на метионин е било ниско, но достатъчно. Анализите също така показаха биомаркери за по-добро кардиометаболично здраве, включително повишена активност на сигналните молекули като GLP-1 – именно този, върху който действат съвременните лекарства срещу затлъстяване и диабет.

Защо е важно „златната среда“ при метионина

Ключовата идея на изследването не е „колкото по-малко, толкова по-добре“. Учените говорят именно за необходимата точна норма: твърде малкото метионин води до отпадналост, а твърде многото неутрализира ползата. Ефектът се проявява само при баланс.

Тази хипотеза беше подкрепена и от данни за хората. В извадката на USC онези, които консумираха много животински протеини — а с тях и много метионин и други незаменими аминокиселини — по-често страдаха от затлъстяване и имаха два пъти по-висок риск от диабет тип 2 в сравнение с онези, които консумираха малко животински протеини или изобщо не ги консумираха. Връзката се запазва дори при ограничаване на калориите и като цяло здравословен, балансиран хранителен режим.

Както формулира Лонго, общото количество протеин най-вероятно е по-малко важно от приема на конкретни аминокиселини. Това е основната промяна: въпросът не е „колко протеин“, а „ какъв точно“.

Какво означава ограничаването на метионина за човека и какво все още не може да се твърди

Всички основни резултати са получени при мишки, а самите автори наричат това „ограничение“. Съществуват разлики в начина, по който тези метаболитни пътища се регулират при гризачите и хората, и заключенията не могат да се приложат директно.

Човешката част от изследването се състои от наблюдения, които показват връзка, но не доказват, че добавянето на метионин ще удължи живота на конкретен човек. Авторите не посочват с колко години такъв хранителен режим може да удължи живота на човек. За да се изясни това, е необходимо клинично проучване с участието на хора — екипът на Лонго точно планира да проведе такова.

Заключение: когато става дума за протеини и дълголетие, има смисъл да се обръща внимание не само на грамажа на протеина, но и на източника и състава на аминокиселините. А дали за метионина съществува точна „доза“ за здравословно стареене на човека — това предстои да се изясни в бъдещите изследвания, които ще започнат съвсем скоро.

По принцип разкриването на молекулярните тайни на дълголетието доказва, че съвременната медицина все повече се превръща в прецизна наука за управление на тялото.