Учените от Югозападния изследователски институт в САЩ (SwRI) представиха ново проучване, което показва, че древните сблъсъци с астероиди може да са изиграли ключова роля в създаването на подходящи условия за зараждането на живота на Земята. Компютърното моделиране показа, че повтарящите се сблъсъци не само са променили повърхността на младата планета, но и са създали обширни хидротермални системи – горещи водни среди, които са могли да се превърнат в люлка за първите форми на живот.

Изследователите моделираха ранната история на падането на астероиди върху Земята. Симулациите показаха, че мощните сблъсъци са раздробили кората на планетата, създавайки порести подземни канали, по които водата е могла да циркулира в горните ѝ слоеве.

Екипът е използвал сложен код за физиката на ударните вълни, който моделира разрушаването на твърда скала и образуването на пропускливи зони. Това е първото всеобхватно проучване, което оценява как ударите на астероидите са създавали пропускливост – свойство, което е позволявало на течностите да се придвижват в кората на ранната Земя.

„Това моделиране е едновременно новаторско и важно за разбирането на средата, в която е могло да възникне животът. Въпреки че ударите често се считат за катастрофални в контекста на измирането на динозаврите, те вероятно са били от решаващо значение за създаването на условия за пребиотична химия.“

заяви Аманда Александър от SwRI, първи автор на статията, публикувана в AGU Advances

Земята се е формирала преди около 4,5 милиарда години и скоро след това е навлязла в ера на интензивно бомбардиране с астероиди. Ударите с висока скорост разбивали огромни обеми скална маса под повърхността, изпарявайки материала и разпръсквайки разтопени камъни. Огромната топлина, отделяна при всяко сблъскване, в съчетание с естествената геотермална топлина на планетата вероятно е задвижвала гореща вода през новообразуваните пукнатини в земната кора. Възникналите хидротермални системи, сравними с мрежата от гейзери в Йелоустоун са могли да създадат благоприятни условия за възникването и ранната еволюция на живота. Моделирането показа, че един голям удар през този ранен период е могъл да генерира до 100 пъти повече хидротермална активност, отколкото се наблюдава днес в целия регион на Йелоустоун.

Моделите показват, че количеството на раздробената пропусклива скала е зависело основно от енергията на сблъсъка, която се е определяла от размера и скоростта на астероида. От своя страна, степента на пропускливост в тези зони е зависела от геотермичния градиент на Земята и състава на кората. Изследователите също така са взели предвид оценките за честотата на такива удари.

„Използвайки модел на историята на бомбардировките за оценка на кумулативния ефект от повтарящите се удари, ние преценихме, че горният 8-километров слой на земната кора вероятно е бил силно пропусклив преди 4,3 милиарда години, а значителна част от този обем е могла да остане пропусклива до преди 3,5 милиарда години. Тези резултати показват, че ударите от астероиди са изиграли ключова роля в хидротермалните промени в кората на ранната Земя, което е имало важни последствия за геохимичната еволюция на приповърхностните среди.“

казват учените