Винтън Сърф ще се оттегли от поста си на главен интернет-евангелист в Google през следващата седмица, с което ще приключи една от най-влиятелните кариери в историята на технологиите. Докато говореше по видеовръзка на конференцията „Open Frontier“, организирана от Института „Лауде“, Сърф получи признание от Дейв Патерсън – професорът от Калифорнийския университет в Бъркли, най-известен като съавтор на архитектурата на RISC процесорите.
83-годишният Сърф и неговият сътрудник Робърт Кан са признати за архитектите на мрежовите протоколи, които се превърнаха в интернета, какъвто го познаваме днес. Работата му по разработването и популяризирането на TCP/IP – основният набор от правила, който позволява на различни компютърни мрежи да комуникират помежду си, започнала още през 70-те години е отличена с множество почетни степени, Президентския медал на свободата и наградата „Тюринг“, наред с други почести.
От 2005 година Сърф заема поста вицепрезидент и главен „евангелист“ на интернет в Google. Към този момент можем спокойно да кажем, че интернет е напълно „евангелизиран“ – за добро или за лошо.
Голяма част от дискусиите по време на конференцията се съсредоточиха върху проблемите, свързани с централизирането на усъвършенствани AI модели в няколко лаборатории с големи ресурси – в контраст с децентрализирания свят на отворения интернет, който направи протоколите на самия Сърф толкова устойчиви.
Той предсказа, че възходът на AI агентите ще принудят технологичните компании да се върнат към стандартизираните протоколи.
„Агентният модел на изкуствения интелект, при който множество агенти от различни източници взаимодействат помежду си, ще наложи комбинируемост, както и изискване за оперативна съвместимост и стандартизация.“
заяви СърфАко той е прав, компаниите, които определят тези стандарти за оперативна съвместимост на ранен етап, биха могли да придобият огромно влияние върху начина, по който всъщност функционира агентния AI – динамика, която не се различава много от ранните войни за интернет протоколите. Докато други участници в дискусията предположиха, че комуникацията на естествен език между агентите на големите езикови модели (LLM) ще бъде достатъчна, Сърф предсказа, че ще бъдат необходими формални стандарти.
„Помните ли старата игра „телефон“, при която си пожелаваш да си прошепнал нещо на ухото на някого, а след като съобщението е минало през 10 души, то вече е напълно различно? Представете си група AI агенти, които разговарят помежду си на естествен език – знаете ли, това е доста плашещо.“
каза Сърф