Двама астронавти на НАСА, намиращи се в открития космос, извършиха истинска „орбитална хирургия“. По време на своята мисия те успяха да подменят повредена става на „китката“ на огромната роботизирана ръка на Международната космическа станция (МКС). Повредената част тежи около 91 килограма (200 паунда), а самата механична ръка е с дължина близо 17.7 метра (58 фута).

„Това е чудесно монтиране, приятели. Знам, че беше трудно. Прекрасна работа!“, извика канадската астронавтка Джени Гибънс от Центъра за управление на мисиите на Земята към края на успешното излизане в открития космос, което продължи точно 7 часа и 20 минути.

Как се стигна до спешния ремонт на орбита?

Проблемите започват на 27 май, когато диспечерите на полета в Космическия център „Джонсън“ в Хюстън забелязват нещо необичайно. Една от седемте стави на произведената в Канада роботизирана ръка започва да изразходва повече електрически ток от очакваното и спира да се движи правилно.

След подробен преглед на телеметричните данни, мениджърите на НАСА и експертите от Канадската космическа агенция (която е създател на роботизираната ръка) стигат до заключението, че ставата е повредена и трябва да се смени с нова. За щастие, на станцията вече е имало две резервни части, монтирани на външна платформа за съхранение.

„Системи като ‘Канадарм2’ (Canadarm2) са проектирани още от самото начало с подменяеми компоненти. Те са планирани така, че поддръжката им да е предвидена предварително“, обясни Бил Спеч, мениджър по операциите и интеграцията на МКС. „Този случай не прави изключение.“

Ходът на сложната техническа операция

Астронавтката Джесика Меър, за която това беше пето излизане в открития космос, и нейният колега Крис Уилямс, който излиза за втори път, започнаха мисията си от шлюзовата камера „Куест“ (Quest). Те превключиха скафандрите си на автономно захранване от батерии в 8:20 сутринта източноамериканско време. Това официално даде старт на третата космическа разходка за годината на МКС и общо 280-ата в историята на станцията.

След като поставиха специални фиксатори за краката си близо до платформата за съхранение и подготвиха резервната става за монтиране, Уилямс и Меър първо откачиха „дланта“ на робота. Този елемент е известен в космическата индустрия като захващащ накрайник (LEE) и беше свален заедно с две други здрави стави.

Целият този блок тежи сериозните 408 килограма (900 паунда). Той беше временно поставен на близка платформа, за да се освободи място за премахването на повредената става номер 5 – въпросната 91-килограмова китка. Новата резервна част беше монтирана успешно четири часа и половина след началото на космическата разходка.

Директорът на полета Фиона Антковяк обясни стъпките на операцията: „Планът беше първо да премахнем повредената пета става, да я заменим с резервната и след като тя е на мястото си, последната ни голяма задача бе да вземем захващащия блок, който временно бяхме оставили настрана, и да го върнем обратно на роботизираната ръка. По този начин в края на разходката имаме напълно сглобена и готова за работа система.“

Успешен край и тестване на системите

Пет часа и половина след началото на мисията, Уилямс и Меър успяха да закачат обратно захващащия блок точно по план. Малко след това диспечерите на Земята включиха захранването на роботизираната ръка и направиха проверка, за да се уверят, че новата става има отлични електрически и информационни връзки.

„Днес получихме добро потвърждение, че ‘Канадарм2’ има две работещи линии за захранване и данни към ръката“, сподели коментаторът на НАСА Сандра Джоунс. „Така че днешната операция на китката беше напълно успешна.“

Междувременно Уилямс и Меър събраха инструментите си и се насочиха обратно към шлюзовата камера, за да приключат успешно работния си ден в открития космос. Крис Уилямс взе със себе си повредената става вътре в станцията, за да може тя в крайна сметка да бъде изпратена обратно на Земята. Там инженерите ще я прегледат и поправят. След като бъде напълно обновена, тя и още една допълнителна става ще бъдат изстреляни отново към МКС за бъдеща употреба при нужда.

Защо тази роботна ръка е толкова важна за МКС?

Роботизираната ръка е от критично значение за ежедневната работа на космическата станция. Тя се използва за улавяне на товарните кораби „Сигнус“ (Cygnus) на компанията Northrop Grumman, като ги придърпва и насочва за безопасно скачване към станцията. Освен това с нея се преместват други големи компоненти, както и самите астронавти от една точка до друга по време на ремонти и поддръжка.

НАСА планира да пенсионира Международната космическа станция до края на 2030 година. Бил Спеч обаче подчерта, че агенцията ще продължи да поддържа и ремонтира роботизирана ръка през целия период, тъй като станцията просто не може да функционира без нея.

„Няма да дойде момент, в който да кажем: ‘Е, приключихме с ремонтите на ръката и я оставяме така’“, каза той. „Като цяло тя е жизненоважна за операциите на станцията и ще я поддържаме в пълна изправност до самия край на живота на МКС.“