Вътрешният часовник на мозъка може да ускори възстановяването след инсулт – ново проучване разкрива неочакван подход към терапията.

Възстановяването след инсулт често се разглежда като дълъг и сложен процес, който започва след стабилизиране на състоянието на пациента. Ново проучване от Медицинския университет в Рочестър обаче предполага, че ключът към по-доброто възстановяване може да се крие не само в медикаментите или рехабилитацията, но и във вътрешните биологични ритми на тялото.

Проучването, публикувано в Journal of Clinical Investigation, показва, че засилването на циркадните ритми – естествените 24-часови цикли, които управляват съня, хормоните и други процеси може значително да подобри възстановяването на мозъка след инсулт. Експерименти върху животни показват, че дори започването на терапия няколко дни след инсулт може да има положителен ефект.

Мозъкът като система със собствен „график за почистване“

Учените отдавна знаят, че мозъкът има своя собствена система за пречистване – глимфатичната система. Тя е отговорна за отстраняването на метаболитните отпадъчни продукти и потенциално вредните вещества чрез циркулацията на цереброспинална течност. Именно по време на сън тази система е най-активна.

След инсулт, функцията ѝ е нарушена, което може да доведе до натрупване на токсични и възпалителни молекули, които забавят възстановяването. Както обясняват изследователите, проблемът се крие не само в увреждането на мозъчната тъкан, но и в „спадането на почистващата система“, която спира да работи ефективно.

„Ако системата, отговорна за извеждането на възпалителните сигнали, не функционира правилно, те се натрупват и влошават ситуацията“, отбелязват авторите на изследването.

Инсултът като „неуспех във времето“

Учените са особено заинтересовани от връзката между инсулта и биологичния часовник. Оказва се, че инсултите са по-чести сутрин и могат да бъдат по-тежки към края на цикъла на съня. Освен това много пациенти с инсулт имат сериозни нарушения на съня, които са свързани с по-лошите резултати от възстановяването.

„Инсултът е не само съдово събитие, но и нарушаване на темпоралната координация в тялото“, обяснява водещият автор на изследването.

Това доведе учените до идеята, че ако „вътрешният часовник“ се обърка, вероятно може да бъде нулиран, за да помогне на мозъка да се възстанови.

Как мозъчните ритми бяха възстановени в експерименти

В проучването учените са тествали няколко подхода, които влияят на циркадните ритми: контрол на светлината, мелатонин, специално лекарство KL001 и хранене с ограничено време.

Всички методи първоначално подобряват функционирането на глимфатичната система при здрави животни. Но най-интересните резултати са получени при модели на инсулт: дори три дни след увреждане на мозъка, терапията подобрява двигателната функция, намалява размера на лезиите и понижава нивото на възпалителни молекули.

Храненето с ограничено време се оказва особено ефективно, което може да има потенциал за бъдеща рехабилитация на пациентите.

Нов поглед върху възпалението в мозъка

Традиционното лечението на инсулта се е фокусирало върху борбата с възпалението. Но изследователите предлагат различен подход: проблемът може да не е само прекомерното възпаление, но и неспособността на мозъка да го изчисти навреме.

Когато глимфатичната система работи ефективно, тя премахва не само отпадъчните продукти, но и възпалителните сигнални молекули. Ако този процес е нарушен, вредните вещества се натрупват и продължават да увреждат мозъчната тъкан.

Перспективи за медицината

Въпреки че изследването е проведено само върху животни, резултатите от него откриват нова посока в невронауката. Учените смятат, че регулирането на циркадните ритми може да се превърне в основа за нови лечения не само за инсулт, но и за други неврологични заболявания, свързани с възпалението и нарушеното прочистване на мозъка.

„Разбирането как вътрешният часовник влияе върху мозъчната функция ще помогне за създаването на по-прецизни и ефективни терапии“, заключават авторите.

В бъдеще това може да означава, че възстановяването след инсулт ще включва не само медикаменти и физиотерапия, но и контрол на дневния режим, светлината и храненето – тоест работа с най-естествения „лекар“ на тялото, неговия вътрешен часовник.