Дългогодишният спор относно загадъчния кратер, скрит под Северно море най-накрая е разрешен. Изследователите потвърдиха, че кратерът „Силвърпит“ (Silverpit) се е образувал преди 43-46 милиона години в резултат на падането на астероид или комета. Откритието слага край на научната дискусия, продължила повече от две десетилетия и определя „Силвърпит“ като един от редките ударни кратери на Земята – геоложки белези, оставени от космически скали, които са се врязали в планетата с огромна скорост.
Екип от изследователи под ръководството на D-р Уисдин Николсън (Uisdean Nicholson) от Университета „Хериот-Уат“ в Единбург, финансиран от Съвета за научни изследвания на природната среда (NERC), съчета авангардни методи за сеизмична визуализация, микроскопски анализ на проби от скални образувания и компютърно моделиране, за да представи най-убедителните доказателства за извънземен удар. Резултатите бяха публикувани в списанието „Nature Communications“.
Скритият кратер под Северно море„Силвърпит“ се намира на дълбочина около 700 метра под дъното на южната част на Северно море, на около 130 километра от брега на Йоркшир. От момента на откриването си през 2002 година тази структура поставяше геолозите в затруднение. Самият кратер има диаметър около 3 километра и е заобиколен от много по-голям пръстен от кръгови разломи, простиращи се на около 20 километра. Разломите представляват пукнатини в слоевете на скалните породи, образуващи се при изместване или деформация на земната кора.
Много учени смятаха, че „Силвърпит“ е бил създаден от свръхскоростен удар – термин, използван за сблъсъци с астероиди или комети, движещи се със скорост от няколко километра в секунда. Кръглата форма на кратера, централният връх и характерният рисунък на околните разломи напомняха особеностите, наблюдавани при известни ударни обекти по целия свят.
Карта на местността, показваща кратера „Силвърпит“ и свързаната с него зона на разрушения
Въпреки това не всички бяха съгласни. Някои изследователи предполагаха, че структурата се е образувала в резултат на разместване на подземни солеви залежи. Други твърдяха, че това е резултат от вулканични процеси, предизвикали срутване на част от морското дъно. Разногласията станаха толкова остри, че през 2009 година геолозите проведоха официално гласуване по въпроса за произхода на кратера. Според доклад в списанието „Geoscientist“ от декември 2009 гдоина мнозинството от участниците отхвърлиха хипотезата за сблъсък. Последните данни обаче опровергават този извод.
Новите доказателства за древен астероиден ударЗа да проучат отново загадката, учените използваха нови сеизмични данни. Сеизмичната визуализация действа като ултразвуково сканиране на Земята, което позволява на изследователите да създават подробни изображения на подземните слоеве на скалните породи с помощта на отразени звукови вълни. Новите изображения предоставиха безпрецедентен поглед към вътрешната структура на кратера.
Екипът учени проучи и фрагменти от скални образувания, събрани от нефтен проучвателен сондаж в близост до това място.
„Новата сеизмична визуализация ни даде безпрецедентен поглед към кратера. Пробите от нефтения сондаж в този район също разкриха редки „ударни“ кристали на същата дълбочина, на която се намира дъното на кратера. Бяхме невероятно щастливи да ги открием – това си беше истинска „игла в купа сено“. Тези находки доказват хипотезата за ударния кратер без никакво съмнение, тъй като имат структура, която може да бъде създадена само от екстремни ударни налягания.“
споделят ученитеУдарните минерали се считат за едно от най-силните доказателства за сблъсък с астероид. Микроскопичните структури вътре в тези кристали се образуват само когато скалните породи са подложени на колосални налягания, далеч надхвърлящи тези, които възникват при нормална геоложка активност.
160-метров астероид и цунами с височина 100 метраСпоред анализа на екипа обектът, който се е разбил в Северно море е имал ширина около 160 метра и се е приближавал от запад под малък ъгъл. Въпреки че е бил сравнително малък в сравнение с астероида, свързан с измирането на динозаврите, той е бил достатъчно голям, за да предизвика невероятни разрушения. Цунами с такава височина би се издигнало над нивото на морето с повече от 100 метра, което е по-високо от много съвременни небостъргачи. Ударът мигновено е изкопал кратер, изхвърляйки в атмосферата огромни количества скални маси, седименти и морска вода.
Защо ударните кратери са толкова редкиВъпреки безбройните астероиди и комети, които са се сблъскали със Земята през цялата ѝ история, днес са останали видими изненадващо малко ударни кратери. Повърхността на Земята постоянно се променя под въздействието на ерозията, изветряването, вулканичната активност и бавното движение на тектоничните плочи. В продължение на милиони години тези процеси заличават много от следите от древните удари.
Те са редки, защото Земята е толкова динамична планета: тектониката на плочите и ерозията унищожават почти всички следи от повечето от тези събития. На сушата има около 200 потвърдени ударни кратера, а под океана са идентифицирани само около 33. Можем да използваме тези резултати, за да разберем как астероидните удари са формирали нашата планета през цялата ѝ история, както и да предвидим какво може да се случи в случай на сблъсък с астероид в бъдеще. Сред известните ударни кратери
Потвърждението на произхода на „Силвърпит“ го поставя в избраната група от известни ударни структури. Към тях спадат мексиканският кратер „Чиксулуб“, широко свързван с масовото измиране, унищожило нелетящите динозаври преди 66 милиона години и кратерът „Надир“ край бреговете на Западна Африка – още един подводен ударен кратер, потвърден наскоро.