Учени от Университета „Хериот-Уат“ потвърдиха произхода на структурата под Северно море и сложиха край на спор от две десетилетия

Дългогодишният дебат за произхода на кратера „Силвърпит“ под Северно море е приключен. Изследователи са установили, че структурата е възникнала преди 43–46 милиона години при сблъсък с астероид или комета, съобщава списание „Nature Communications“. Така „Силвърпит“ се нарежда сред рядко срещаните ударни кратери на Земята.

Откритието е резултат от работата на екип под ръководството на д-р Уисдин Николсън от Университета „Хериот-Уат“ в Единбург, финансиран от Съвета за научни изследвания на природната среда (NERC). Изследователите са комбинирали сеизмична визуализация, микроскопски анализ на скални проби и компютърно моделиране.

Къде се намира кратерът

„Силвърпит“ лежи на около 700 метра под морското дъно в южната част на Северно море, на приблизително 130 километра от брега на Йоркшир. Самият кратер е с диаметър около 3 километра, а около него има пръстен от кръгови разломи, обхващащ близо 20 километра.

Структурата е открита през 2002 година и оттогава предизвиква спорове. Част от геолозите смятат, че е резултат от свръхскоростен удар, докато други търсят обяснение в размествания на подземни солеви залежи или във вулканични процеси. През 2009 година, според доклад в списание „Geoscientist“ от декември същата година, мнозинството от участвалите в официално гласуване геолози са отхвърлили хипотезата за сблъсък. Новите данни обаче опровергават този извод.

Какви са новите доказателства

Екипът е използвал нови сеизмични изображения, които дават детайлен поглед към вътрешността на кратера, както и фрагменти от скални образувания, събрани при нефтен проучвателен сондаж в близост до мястото. В пробите са открити редки „ударни“ кристали на същата дълбочина, на която се намира дъното на кратера.

„Новата сеизмична визуализация ни даде безпрецедентен поглед към кратера. Пробите от нефтения сондаж в този район също разкриха редки „ударни“ кристали на същата дълбочина, на която се намира дъното на кратера. Бяхме невероятно щастливи да ги открием – това си беше истинска „игла в купа сено“. Тези находки доказват хипотезата за ударния кратер без никакво съмнение, тъй като имат структура, която може да бъде създадена само от екстремни ударни налягания“, казват учените.

Ударните минерали се приемат за едно от най-силните доказателства за сблъсък с космическо тяло, тъй като микроскопичните им структури се формират само при налягания, далеч надхвърлящи обичайните геоложки процеси.

Астероид от 160 метра и цунами над 100 метра

Според анализа на екипа обектът, ударил Северно море, е бил широк около 160 метра и се е приближавал от запад под малък ъгъл. Макар да е далеч по-малък от астероида, свързван с измирането на динозаврите, той е предизвикал огромни разрушения. Според изследователите цунамито е достигнало височина над 100 метра над морското равнище, а ударът е изкопал кратера мигновено и е изхвърлил в атмосферата големи количества скали, седименти и вода.

Защо ударните кратери са рядкост

Въпреки многото астероиди и комети, удряли Земята, видимите ударни кратери днес са малко. Причината е динамиката на планетата – ерозия, изветряване, вулканична активност и движение на тектоничните плочи заличават следите от древните сблъсъци. На сушата са потвърдени около 200 ударни кратера, а под океана – само около 33.

Потвърждаването на произхода на „Силвърпит“ го поставя сред известните ударни структури, където влизат мексиканският „Чиксулуб“, свързван с масовото измиране преди 66 милиона години, и „Надир“ край бреговете на Западна Африка – друг подводен ударен кратер, потвърден наскоро.