Представете си, че се носите сред истински морски гиганти в открития океан, където дълбините под вас се простират далеч отвъд обсега на светлината. Мнозина биха си помислили, че това е сцена от роман на ужасите. За мен и моята партньорка – фотографката на дива природа Кристина Митермайер, това беше сбъдването на една умопомрачителна детска мечта.

Откакто се помня, мечтаех да плувам с кашалоти. Те са най-големите зъбати хищници на планетата ни. Тези невероятни създания могат да достигнат дължина до 18 метра и да се гмуркат на над 1.6 километра дълбочина в пълен мрак, за да ловуват гигантски сепии.

Близката среща с Ариел и Саурсоп

В една ясна и слънчева сутрин край бреговете на островната държава Доминика, двамата с Кристина се спуснахме от палубата на малък кораб с нашите шнорхели. Насочихме се към група китове, добре позната на местните изследователи. Тя се предвождаше от опитна женска, наречена галено Саурсоп, и нейното малко детенце – Ариел.

Когато се доближихме, гледката буквално ме закова на място. Всеки един от китовете спеше в напълно вертикално положение във водата, с глава, насочена към повърхността. Те плаваха като огромни живи стълбове в синята мъгла на около 12 метра дълбочина. Цялото семейство беше прекарало деня в лов и сега просто почиваше след обилното хапване.

Поех си дълбоко въздух и се гмурнах надолу към мястото, където левитираше майката Саурсоп. От устата ѝ все още висяха пипалата на голяма сепия. Наблизо плуваше и малката Ариел – макар и бебе за майка си, тя беше с размерите на възрастен кит белуга.

Гърдите ми се свиха от напрежение, а тялото ми спешно закрещя за въздух, затова започнах да изплувам нагоре. Точно тогава Ариел – нашата не толкова малка русалка – внезапно се събуди и реши, че си търси играчка. Блясъкът в окото ѝ беше единственото предупреждение, което получих, преди тя да се изстреля като торпедо право към мен.

Едва успях да си поема въздух на повърхността, обърнах се и се оказах очи в очи с широко разтворената ѝ уста, показваща редици от розови венци без зъби. Стегнах се, очаквайки силен удар, но докосването ѝ беше изненадващо нежно. Тя просто се опитваше да ме изследва с устата си. Езикът ѝ се движеше наляво-надясно, докато от дълбините ѝ отекваха силни щракащи звуци. За едно близо 5-метрово малчуганче, тя имаше невероятен контрол над тялото си. Когато най-накрая ме пусна, тя гордо изпусна голям поток от мехурчета от дихателния си отвор, а аз не можах да сдържа смеха си.

Хората често забравяме колко сме малки и какво чудо е да споделяме тази планета с видове, които са много по-големи и може би много по-мъдри от нас. Ние с Кристина сме безкрайно благодарни за това преживяване, но не бяхме сами. Тази възможност стана реалност благодарение на гостоприемството на един невероятен екип от учени, които имаха достъп до китовете чрез специално разрешително за научни изследвания.

Проектът CETI: Дешифриране на извънземния език под водата

Днес този екип е част от Проекта CETI (Cetacean Translation Initiative) – име, което е закачливо намигване към проекта SETI на НАСА за търсене на извънземен разум сред звездите. Напоследък проектът предизвика истински фурор в научния свят с новите си изследвания върху точно тази група кашалоти в Доминика.

Основан и ръководен от нашия водач Дейвид Грубер, който е изследовател на National Geographic, проектът събира на едно място необичайна комбинация от експерти: морски биолози, специалисти по машинно обучение, езиковеди, юристи и много други. Както подсказва и името на проекта, екипът работи усилено, за да разбере езика на кашалотите.

Тяхната мисия е да разкодират щраканията на кашалотите, които учените наричат „коди“. Изследванията показват, че общуването на тези създания е изключително сложно и детайлно. Това го прави най-убедителния знак за съществуването на разумен език в животинското царство извън човека. Според данните на CETI, силното щракане, което Ариел издаваше, докато ме изследваше с уста, е напълно сравнимо с бърборенето на човешко бебе, което тепърва се учи да говори майчиния си език.

Изследователите все още не превеждат директно речта на китовете. Първата стъпка е просто да се разберат звуците, като се открият техните модели и вътрешна структура. Най-новият им и голям пробив е откритието, че езикът на кашалотите използва елементи, подобни на нашите гласни звуци – нещо, което променя всичко.

Откритието показва, че кашалотите общуват в различен времеви мащаб от хората. Когато учените ускорили записите на китовите щракания, те успели да изолират ясни звукови модели. Нарекли ги „а-кода“ и „и-кода“, тъй като те напълно съвпадали с двете основни гласни в човешкия език. Китовете издавали тези звуци напълно умишлено и последователно, като ги разменяли помежду си в нещо, което изглеждало като истински, интелигентен разговор. Използването на тези „гласни“ може да отключи богат речник от стотици думи, напълно достатъчни за предаване на сложни идеи и съобщения.

Връзката между три свята на интелигентност

Ключът към разрешаването на тази загадка беше използването на изкуствен интелект (ИИ), който ни позволи да излезем извън границите на човешкия си начин на мислене. С помощта на компютърните алгоритми учените успяха да забележат сложни езикови модели, които преди това бяха невидими за нас, просто защото човешкото ни ухо и мозък не са устроени да ги улавят.

Подходът на Проекта CETI е уникален, защото обединява три напълно различни форми на интелигентност:

Човешка интелигентност (опита и ума на учените) Нечовешка интелигентност (разумния свят на китовете) Машинна интелигентност (мощта на изкуствения интелект)

Това сливане на технологии и природа може най-накрая да ни даде възможност да разговаряме с друг разумен вид на Земята.

Амбициите на проекта обаче надхвърлят простото дешифриране на звуци. Ако успеем да докажем научно, че китовете мислят и общуват на толкова високо ниво, ще имаме реални основания да се борим за тяхната по-сериозна правна защита. Екипът твърди, че техните открития вече могат да подкрепят признаването на „правен статут на личност“ за китовете. Това означава, че те биха имали законни права, защитавани от съда – като правото да не бъдат наранявани и правото на защита срещу унищожаването на техния дом. Тази идея, която някога се смяташе за лудост, днес печели все повече подкрепа в сериозните юридически и научни среди. В интерес на истината, държавата Доминика вече направи историческа стъпка в тази посока, като създаде първия в света защитен резерват специално за кашалоти, за да осигури спокойно място за отглеждане на малките им.

В смазващата тъмнина на океана живеят създания с мозъци, които са много по-големи от нашите. Те имат сложни социални структури, семейни традиции и културни навици, като разговарят помежду си на ниво, което спокойно може да си съперничи с нашето.

Изхарчихме милиарди евро в търсене на интелигентен живот сред звездите и не открихме нищо. В същото време през цялото това време този разум е бил тук, в краката ни, на Земята – а ние бавно го унищожаваме. Всеки жив организъм на тази планета е просто пътник в един общ космически кораб, летящ из Вселената. Време е да започнем да се държим много по-добре с нашите спътници.

За авторите: Пол Никлен и Кристина Митермайер създават организацията SeaLegacy през 2014 г. Мисията на организацията е да вдъхнови хората да се влюбят в океана, да обедини природозащитници от цял свят и да промени международната дипломация чрез силата на визуалните разкази и фотографията от световна класа. За да следите техния вдъхновяващ труд, можете да научите повече за SeaLegacy и да се абонирате за Ripple Effect – бюлетина за устойчиво развитие на Katie Couric Media.