Както космическият телескоп „Джеймс Уеб“ продължава да доказва всеки ден, космосът е изключително голям. В нашата слънчева система може да има само осем планети, но в Млечния път има цели 400 милиарда планети… имаме предвид галактиката, а не известното шоколадово десертче. Общият брой на планетите в цялата вселена може да достигне зашеметяващото число от 21.6 секстилиона. Изписано изцяло, това число изглежда ето така: 21 600 000 000 000 000 000 000 000, а изразено в стандартен математически уеб формат е 21.6 * 10^24. Нека го кажем отново – космосът е наистина огромен.
В това необятно пространство се носи огромно количество космически отломки. Според данни на НАСА в момента са известни 3743 комети, които учените галено наричат „мръсни снежни топки“. Предполага се, че в пояса на Кайпер и в облака на Оорт плават още милиарди такива обекти. Само в нашата слънчева система официално са регистрирани 1 113 527 астероида. Човек може само да си представя колко много други подобни тела съществуват извън нашия непосредствен космически квартал, за които все още нямаме представа.
През последните 4.54 милиарда години Земята многократно е била удряна от астероиди, комети и метеорити. Пример за това е обектът, който експлодира над река Подкаменна Тунгуска в Сибир през далечната 1908 година. Друго подобно космическо парче – което е било или астероид, или комета – унищожава истинския „Джурасик парк“ и слага край на ерата на динозаврите преди около 66 милиона години. Ето защо откриването и проследяването на тези обекти навреме е изключително важно, за да успеем да избегнем следващо катастрофално масово изчезване на живота на Земята.
На 19 октомври 2017 г. Робърт Уерик работи с телескопа за панорамно наблюдение и система за бързо реагиране (Pan-STARRS1) в Хавай. Това е част од програмата на НАСА за наблюдение на близки до Земята обекти. Именно тогава той забелязва нещо много, много странно.
В космоса няма пушек, но има изненадиПървоначално Уерик търси астероиди, които могат да се приближат опасни близо до Земята. Той забелязва обект с необичайна форма и решава, че това е поредният астероид. Скоро обаче, след като преглежда допълнителни изображения, разбира, че орбитата на обекта изобщо няма логика. След по-задълбочено изследване на събраните данни, той и неговият колега Марко Микели от Европейската космическа агенция откриват, че обектът вече е преминал покрай Слънцето на 9 септември същата година. Той се е движил със зашеметяващата скорост от около 315 431 километра в час и бързо е напускал нашата слънчева система. Изчислявайки неговата траектория, учените установяват, че той задължително идва от дълбокия космос извън нашата система. Това прави това космическо тяло първия регистриран междузвезден обект в историята на човечеството.
През следващите единадесет дни астрономите насочват множество наземни и космически телескопи към обекта, получил официалното наименование 1I/2017 U1 (където цифрата „1“ означава първи, а буквата „I“ идва от „interstellar“ – междузвезден). Целта е да се съберат възможно най-много данни, преди той да изчезне от поглед. В началото го класифицират като комета, след това го обявяват за астероид, но поведението му не съвпада с нито едно от двете.
Първоначалните оценки на учените показват, че размерите му са не повече от 914 метра дължина на 122 метра ширина. Този обект с цвят на ръжда има продълговата форма, наподобяваща пура. Той е поне седем пъти по-дълъг, отколкото широк, и се върти около оста си от единия до другия край на всеки 7.4 часа.
Пратеник от далечни земиТози обект е пълна космическа аномалия. Затова той получава хавайското име Оумуамуа (’Oumuamua), което в превод означава „пратеник от далечното минало, който пристига пръв“.
Анализирайки неговия път, астрономите смятат, че Оумуамуа е дошъл от общата посока на съзвездието Лира, в което се намира ярката звезда Вега. Когато навлиза във вътрешната част на нашата слънчева система, той прави остър завой около Слънцето, използвайки неговата гравитация за засилване – техника, известна като „гравитационна прашка“. Това го изстрелва покрай Марс, Юпитер и Сатурн. Ако продължи по същия курс, накрая той ще достигне съзвездието Пегас.
Докато Оумуамуа се отдалечава, учените забелязват нещо още по-странно – той неочаквано увеличава скоростта си. В научна статия за списание „Нейчър“ (Nature), Марко Микели и неговите колеги стигат до извода, че някаква сила влияе на скоростта и траекторията на обекта. Ученият Давиде Фарнокиа предполага, че това ускорение се дължи на естествено изхвърляне на газове от повърхността (процес, наречен дегазация), което действа подобно на двигателите на космически кораб.
Проблемът обаче е, че Оумуамуа изглежда напълно застинал и пасивен. Карън Мийч (астроном от Хавайския университет) и Оливие Ено от Европейската космическа агенция потвърждават, че липсват каквито и да е видими признаци на дегазация, като например традиционната опашка от прах и газ, която кометите оставят след себе си.
Нови теории за загадката
Някои по-нови проучвания променят първоначалните ни представи за Оумуамуа. Оказва се, че той е много по-малък от първоначално оценената дължина от около 800 метра (половин миля). Най-широката му страна е между 10 и 100 метра, а реалните му размери може да са едва 45 на 44 на 7.3 метра. Формата му също изглежда по-скоро като палачинка или плосък диск, отколкото като пура.
Някои учени предлагат теорията, че Оумуамуа е съставен от твърд азотен лед – подобен на този, който виждаме на повърхността на Плутон и спътника Тритон. Това би могло да обясни много от странните му движения. Други изследователи обаче смятат това за малко вероятно, тъй като чистият азот е изключително рядък във вселената.
Всички тези противоречиви данни карат някои учени да търсят по-необичайни обяснения. Известният астроном от Харвард Ави Льоб изказва хипотезата, че Оумуамуа може да е вид извънземна технология – вероятно стара сонда или космическо слънчево платно, което се задвижва от светлината на звездите. Това лесно би обяснило неочакваното му ускорение, докато напуска слънчевата система.
За да стане мистерията още по-голяма, през 2019 г. беше открит втори междузвезден обект, наречен 2I/Борисов. За разлика от Оумуамуа обаче, този нов посетител изглеждаше и се държеше като съвсем обикновена и позната комета, което направи първия обект още по-уникален.
Напредъкът в науката през последните години предлага и едно много по-земно, но елегантно обяснение за ускорението на Оумуамуа. Според нови проучвания обектът вероятно е бил малко, богато на вода кометарно ядро. Когато се е приближил до Слънцето, силната слънчева радиация е освободила молекулярен водород, който е бил уловен в капан в ледената му структура. Този водороден газ се е отделил незабележимо от тялото и е изиграл ролята на невидим двигател. Тъй като водородът няма цвят и не повлича след себе си големи количества прах, земните телескопи не са успели да засекат никаква кометарна опашка, което е объркало астрономите първоначално.
Вероятно никога няма да разберем със стопроцентова сигурност какво точно представляваше Оумуамуа, тъй като той вече е твърде далеч от нашите телескопи. Въпреки това, ние му пожелаваме безопасно и спокойно пътуване през безкрайния космос.