Коя търсачка използвахте преди появата на Google? Спомняте ли си изобщо времето преди него? Тези от вас, които са сърфирали в интернет в онези години, вероятно си спомнят платформи като WebCrawler, Lycos, Yahoo!, InfoSeek, AltaVista или пък как са „питали“ Ask Jeeves, за да открият някаква информация.
90-те години на миналия век бяха десетилетието, което отвори вратите към масовото използване на интернет. Точно в тези ранни години на Световната мрежа на сцената излизат Лари Пейдж и Сергей Брин.
Годината е 1995-а, а мястото – Станфордският университет. Лари Пейдж току-що е завършил компютърно инженерство в Мичиганския университет и си търси подходящо място, където да продължи обучението си. Станфорд е на едно от първите места в списъка му, затова той отива да разгледа престижното учебно заведение на Западното крайбрежие.
Роденият в Русия Сергей Брин по това време вече е записан в магистърската програма на Станфорд. Когато Пейдж пристига за обиколка на университета, ръководството избира именно Брин да му покаже кампуса. Така започва едно приятелство, което по-късно ще промени целия свят.
Защо първото име беше свързано с „масаж на гърба“?
Нека се пренесем една година напред – в 1996 г. Брин и Пейдж вече работят усилено по създаването на компютърен код за нещо съвсем ново. Те се надяват да открият революционен начин за търсене в бързо растящата мрежа.
Тяхната идея е много по-различна от тогавашните търсачки. По онова време съществуващите системи класират сайтовете просто според това колко пъти дадена ключова дума се появява в текста на страницата. Вместо това, двамата студенти създават алгоритъм, който проследява обратните връзки (на английски: backlinks). Това са линковете, с които други сайтове в интернет препращат към конкретна страница. Логиката е проста: ако една страница има стотици или хиляди обратни връзки, тя е много по-ценна и полезна от друга, която има само няколко линка. Затова по-ценната страница трябва да излиза по-напред в списъка с резултати. Този алгоритъм по-късно става известен под името PageRank.
Поради фокуса върху тези обратни връзки (backlinks), Брин и Пейдж решават да нарекат своята търсачка с необичайното име Backrub (което от английски се превежда буквално като „масаж на гърба“).
През 1997 г. тяхната програма вече работи на сървърите на Станфордския университет. С нарастването на популярността ѝ обаче, потребителският трафик става толкова огромен, че училищните сървъри започват да се претоварват. Това налага Брин и Пейдж да преместят проекта си на друго място. Тъй като се местят на нов адрес, те решават, че е време да сменят и името на своя проект с нещо по-впечатляващо.
От Гуголплекс през Гугол до Google
Дейвид Колер, който по това време е част от отдела по компютърни науки в Станфорд, разказва как точно се е родило новото име. Пейдж и неговите колеги са обсъждали различни идеи, като основната цел била името да отразява огромното количество данни, които търсачката може да събира и подрежда.
Друг студент на име Шон Андерсън предлага думата „гуголплекс“ (googolplex). В математиката това е термин за изключително голямо число – единица, последвана от толкова много нули, че е напълно невъзможно да бъдат изписани на хартия. Лари Пейдж обаче предлага малко по-малко, но все пак невъобразимо голямо число – „гугол“ (googol). Това е математически термин за числото 1, последвано от сто нули (или записано в стандартен уеб формат: 10^100). И двете думи идеално описвали идеята за обработка на гигантска база данни.
Колер споделя, че когато Андерсън проверява в интернет дали името „googol“ е свободно за регистрация като уебсайт, той прави неволна правописна грешка и изписва думата като „google“. Лари Пейдж харесва това ново изписване и така домейнът Google.com е официално регистриран на 15 септември 1997 г. Останалото е история.
Любопитни допълнения от ранните години на компаниятаЗа да бъде статията още по-пълна и готова за публикуване, е интересно да разкажем какво се случва веднага след регистрацията на името. Тъй като Лари и Сергей са били просто студенти без големи спестявания, те трябвало да проявят творчество.
Първият сървър на Google е бил направен изцяло от кубчета Лего (Lego). Това решение било много практично, защото пластмасовите кубчета позволявали евтино и лесно да се разширява кутията на сървъра, за да се добавят нови твърди дискове за нарастващата информация.
Освен това, един от първите големи инвеститори – Анди Бехтолсхайм (съосновател на Sun Microsystems), харесва идеята им толкова много, че веднага им написва чек. Сумата е била на стойност около 92 000 евро (преизчислена от тогавашните 100 000 щатски долара). Любопитното е, че той пише чека директно на името на компанията „Google Inc.“, преди тя изобщо да съществува официално като фирма. Това принуждава двамата приятели бързо да уредят документите си и да регистрират фирмата, за да могат да внесат парите в банката. Първият им официален офис след напускането на университета става един обикновен гараж в Калифорния, нает от тяхна приятелка.
ЗаключениеАко днес се съмнявате в тази история, просто я проверете в интернет – или казано на нашия съвременен език: гугълнете я. Днес е трудно да си представим ежедневиято без тази търсачка. Но само си помислете колко странно щеше да звучи, ако вместо познатия израз, днес казвахме на приятелите си: „Чакай малко, отивам да направя един масаж на гърба в интернет, за да проверя това“.