Турция създаде изтребителя Kaan като символ на технологична независимост. След изключването си от програмата F-35 през 2019 г. Анкара реши, че повече не може да разчита на чуждо разрешение, когато става дума за собствената ѝ бойна авиация. Така проектът за национален изтребител се превърна не просто във военна програма, а в политическа декларация: Турция иска сама да проектира, произвежда и изнася самолет от пето поколение.
Проблемът е, че най-важната част от тази независимост засега не е турска. Kaan лети с американски двигатели General Electric F110 — същото семейство двигатели, използвано при по-късните версии на F-16. И точно това превръща проекта в един от най-интересните парадокси в съвременната военна авиация: самолетът, създаден, за да намали зависимостта от Вашингтон, все още не може да се откъсне от нея.
От TF-X до Kaan: амбицията на Турция да влезе в клуба на големитеKaan, познат по-рано като TF-X, е двумоторен изтребител от пето поколение, разработван от Turkish Aerospace Industries. Машината е замислена със стелт форма, вътрешни оръжейни отсеци и модерна сензорна архитектура, която трябва да позволи обединяване на данни от различни системи в реално време.
Корените на програмата тръгват още от 2010 г. под името Milli Muharip Uçak — Национален боен самолет. През 2016 г. е подписано споразумението за разработка с турската агенция за отбранителни поръчки, а на 1 май 2023 г. самолетът официално получава името Kaan, което на турски се свързва с владетелска титла.
Целта е ясна: от 30-те години на XXI век Kaan постепенно трябва да започне да заменя остаряващия парк от над 200 турски F-16. Самият факт, че Турция разработва собствен стелт изтребител, я поставя в много тесен кръг държави, които преследват подобна цел — редом със САЩ, Русия, Китай и Южна Корея.
Самолетът вече е летял, но истинският тест тепърва предстоиПървият демонстратор на Kaan, обозначен като P0, изпълни първия си полет на 21 февруари 2024 г. Полетът продължи 13 минути, самолетът достигна височина 8000 фута и скорост 230 възела. Втори полет последва на 6 май 2024 г. Това беше важен момент за Турция, защото показа, че програмата не е само макет, политически лозунг или презентационна амбиция.
Но P0 е инженерна демонстрационна машина. Той доказа базовата аеродинамика, но вече е ограничен основно до наземни и системни изпитания. Много по-важна е следващата фаза: Turkish Aerospace Industries изгражда три специализирани летателни прототипа, като първият от тях — P1 — трябва да бъде много по-близък до бъдещия сериен самолет и да носи по-голяма част от планираните бойни системи.
Ръководителят на TAI Мехмет Демироглу заяви през януари, че първият реален летателен прототип трябва да полети до май или най-късно до юни 2026 г., след като по-ранният срок в края на април се измести. Към средата на юни 2026 г. това все още не се беше случило. Официална дата за първия полет на P1 не беше обявена, а в публикации се посочваше възможност той да се състои по-късно през 2026 г., включително около символичната дата 30 август — Деня на победата в Турция.
С други думи, Kaan вече е летял. Но вариантът, който реално ще покаже какъв може да бъде бъдещият боен самолет, все още чака своя момент.
F-35, S-400 и урокът за зависимосттаKaan е роден от една от най-сериозните кризи в отношенията между Турция и САЩ. Анкара беше дълбоко ангажирана в програмата F-35, включително на индустриално ниво, и планираше да купи около 100 самолета. Всичко се промени след решението на Турция да придобие руските системи за противовъздушна отбрана С-400.
Вашингтон прецени, че съвместното използване на С-400 и F-35 може да застраши тайните на американския стелт изтребител. В резултат Турция беше изключена от програмата през 2019 г. Това съвпадна и с по-широк разрив, при който турското искане за допълнителни F-16 първоначално също срещна сериозна съпротива.
Урокът за Анкара беше болезнен, но ясен: ако една държава зависи от друга за най-важните си бойни самолети, тази зависимост може да се превърне в политически инструмент. Kaan трябваше да бъде отговорът — самолет, който да гарантира, че Турция никога повече няма да чака чуждо одобрение, за да модернизира бойната си авиация.
И тук идва иронията: този отговор засега се крепи на американски двигател.
Двигателят F110: временно решение, което може да се окаже дългосрочна зависимостПрототипите и ранните серийни самолети Kaan използват два двигателя General Electric F110-GE-129. Турция от самото начало представя този избор като временен, но именно той определя темпото на програмата.
F110 дава тяга от около 29 000 до 30 000 паунда, докато дългосрочното изискване за турския изтребител е приблизително 35 000 паунда. Освен това двигателят не е създаван специално за стелт самолет. Липсват характеристики като оптимизирано инфрачервено потискане и форма на соплото, типични за платформа с ниска забележимост.
Планът е между 20 и 40 самолета Kaan да летят с F110, преди да бъде направен преход към местен двигател. Този двигател трябва да бъде TF35000 — турски турбовентилаторен агрегат, разработван от TEI и TR Motor. Очакваната тяга е около 35 000 паунда, а амбицията включва и способност за суперкруиз.
Но TF35000 все още е в проектна фаза. Турция се надява той да влезе в употреба при Kaan Block 30 и Block 40 от 2032 г., като наземните изпитания трябва да започнат през 2026 г. Самолет Kaan с местен двигател обаче не се очаква в строя преди приблизително 2036 г.
Това е план, не гаранция. Разработката на съвременен изтребителен двигател е едно от най-трудните предизвикателства в авиацията. Много малко държави могат да изградят такава технология от начало до край. Извън САЩ в този елитен кръг попадат Великобритания, Франция, Русия и Китай. Историята показва, че подобни програми често се забавят, което означава, че зависимостта на Kaan от F110 може да продължи по-дълго от официалните срокове.
Вашингтон още държи ключа
Зависимостта от американски двигатели не е абстрактен риск. Тя вече се проявява на практика. Турция е получила само 10 двигателя F110, а преговорите за още 80 срещат затруднения, свързани с покупката на С-400. Ограниченията са свързани със закона CAATSA — американския механизъм за санкции, който последва сделката с Русия и допринесе за изваждането на Турция от програмата F-35.
През септември 2025 г. турският външен министър Хакан Фидан заяви в Ню Йорк, покрай среща между Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоган, че двигателите за Kaan „чакат одобрение в Конгреса на САЩ“ и че лицензите са спрени. Министърът на отбраната Яшар Гюлер също потвърди пред парламента разделението: 10 двигателя са доставени по първия договор, а още 80 са предмет на преговори с американското правителство.
Това означава нещо много просто: Вашингтон все още може да влияе върху програмата, като контролира достъпа до двигателите, които правят Kaan летящ самолет. А точно този тип зависимост Турция се опитва да преодолее.
Индонезия и големият износен успех с условиеВъпреки всички ограничения Kaan вече има първи голям външен клиент. Индонезия стана първата държава, която се ангажира с покупка на самолета. На 11 юни 2025 г. двете страни подписаха междуправителствено рамково споразумение, а на 26 юли последва търговски договор за изпълнение, включващ 48 самолета, две фрегати клас İstif и развитие на местна авиационна инфраструктура в Индонезия.
Самата сделка за изтребителите се оценява на около 10 млрд. долара, а TAI описва по-широка трифазна рамка на стойност приблизително 15 млрд. долара. За Турция това е най-голямото отбранително експортно споразумение в историята ѝ и доказателство, че Kaan вече има международна привлекателност.
Но и тук двигателят отново се оказва ключов. Индонезия ясно е дала да се разбере, че иска версия на Kaan без компоненти, подчинени на американския режим ITAR. За Джакарта зависимостта от американски експортен контрол не е дребна техническа подробност, а стратегически риск.
Мехмет Демироглу е потвърдил, че Индонезия иска напълно ITAR-free Kaan с местен турски двигател и е готова да чака тази конфигурация. Това обвързва доставките със серийното производство на TF35000 около 2032 г. На практика първият голям клиент иска точно версията на самолета, която все още не съществува.
Интерес към Kaan се свързва и с Испания, Саудитска Арабия и държави от Персийския залив, които го разглеждат като алтернатива на западните платформи. Но флагманската сделка с Индонезия ясно показва централния проблем: експортният потенциал зависи от това дали Турция ще успее да направи самолета наистина независим от американски компоненти.
Реален пробив, но не и завършена независимостБи било грешка успехът на Турция да се подценява. Kaan е много по-сериозна програма, отколкото мнозина скептици очакваха. Самолетът вече има летателен демонстратор, местен оръжеен пакет, голяма експортна сделка и амбиция за пълно освобождаване от ITAR-зависимост. Турция вече говори дори за бъдещ изтребител от шесто поколение.
Турските ВВС са договорили първа партида от 20 самолета Block 10. Очакванията са производството на прототипи да започне през 2027 г., а серийните самолети да влизат на въоръжение между 2028 и 2029 г. Но тези ранни машини ще бъдат с американски двигатели.
Именно тук е голямата пропаст между амбицията и реалността. Без TF35000 Kaan не е напълно суверенна програма. Сериозната серийна цел за края на десетилетието зависи от F110. Експортната сделка с Индонезия зависи от бъдеща версия с местен двигател. А самият турски двигател все още е в дизайн и ранна изпитателна фаза.
Има и още една важна уговорка. Kaan е стелт изтребител от пето поколение по замисъл, но все още е в ранна фаза на изпитания. Сензорите, оръжейната интеграция, бойната ефективност и двигателят тепърва трябва да доказват реалните си възможности. Засега той не е доказан равен съперник на F-35 или китайския J-20.
Големият въпрос: символ или истинска свобода?Kaan е едновременно впечатляващ технологичен проект и напомняне колко трудно се постига истинска военна независимост. Турция искаше самолет, който да я освободи от американското влияние. Получи платформа, която изглежда като заявка за такава независимост, но в момента все още лети благодарение на двигател, който Вашингтон може да ограничи.
Това не прави програмата провал. Напротив, Kaan е една от най-сериозните отбранителни амбиции на Турция и вече промени начина, по който страната се позиционира на световния оръжеен пазар. Но докато местният двигател не стане реалност, турският стелт изтребител ще остане между две епохи: политически символ на независимост и техническа система, която още не може напълно да я постигне.
Истинският тест за Kaan няма да бъде само дали лети. Истинският тест ще бъде дали един ден ще лети без американско сърце.