Ако обърнете кутията на който и да е електронен уред или продукт, обикновено в долната част ще забележите поредица от официално изглеждащи лога. Повечето от нас не се замислят за тези знаци, но всеки от тях обозначава важна стъпка, необходима за въвеждането на този продукт на конкретни пазари или за покриването на определени стандарти за безопасност и качество. Почти сигурно е, че сте виждали маркировката „ETL Listed“ от Intertek или маркировките „UL Listed“ или „UL Certified“ върху някоя опаковка.
В зависимост от това къде живеете и откъде пазарувате, може да сте забелязали и знака EAC върху опаковката на даден продукт. Този знак означава Евразийско съответствие (Eurasian Conformity). Маркировката EAC показва, че продуктът отговаря на всички изисквания за безопасност и съответствие, установени от Митническия съюз на Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Когато даден продукт притежава сертификат EAC, това означава, че той може свободно да бъде купуван и продаван във всички страни членки на този съюз. Към момента те включват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия. В големи онлайн платформи като Amazon често могат да се намерят евтини електронни стоки без ясна марка, които се опитват да избегнат тези сертификати. Много важно е да избягвате купуването на такива продукти, тъй като те не са преминали проверка за безопасност и могат да бъдат опасни за здравето или да предизвикат сериозни технически повреди.
Какво всъщност означава сертификацията EAC
Подобно на начина, по който работи добре познатата маркировка CE върху електрониката в Европа, знакът EAC гарантира, че продуктът отговаря на различните технически регламенти на Евразийския митнически съюз. Много от тези правила се базират на по-стари и вече съществуващи национални стандарти на страните членки – като руския стандарт ГОСТ-Р (GOST-R) или казахстанския ГОСТ-К (GOST-K). Основната цел на тези регламенти е да създадат строги стандарти за безопасност, които да защитават както здравето на потребителите, така и околната среда. До момента съюзът е приел 52 технически регламента, които обхващат множество различни категории стоки.
Съществуват три основни начина за получаване на правото да се постави знакът EAC. Изборът между тях обикновено зависи от вида на самите стоки и от това откъде идват те – например дали са произведени в страна членка на съюза или се внасят от чуждестранен производител. Тези три метода са:
Сертификат за съответствие EAC Декларация за съответствие EAC Сертификат за държавна регистрацияНай-голямата разлика между Сертификата и Декларацията за съответствие се крие в начина, по който се извършват задължителните тестове. При Декларацията за съответствие EAC на производителя се позволява сам да предостави свои собствени лабораторни тестове и документи, с които да докаже, че стоката е безопасна. За разлика от това, Сертификатът за съответствие EAC винаги изисква преминаването през независими тестове в официално одобрена и акредитирана изпитателна лаборатория. Самият сертификат се издава от специален държавно признат сертифициращ орган. За чуждестранните производители е задължително да имат и свой местен законен представител в някоя от държавите в съюза, който да носи правна отговорност за стоката.
От своя страна, Сертификатът за държавна регистрация служи като доказателство, че определени специфични стоки отговарят на строги санитарни и хигиенни изисквания. Това се отнася най-вече за храни и напитки, козметични и хигиенни продукти, както и за оборудване, което влиза в директен контакт с храна и вода. В случаите, когато даден продукт не попада под общите правила на Евразийския съюз за маркировка EAC, той все пак трябва да отговаря на стандартите на конкретната държава, в която ще се продава. Затова по-старите национални системи, като руската ГОСТ-Р, все още са изключително важни за тези специфични стоки.
Маркировките EAC и CE си приличат, но не са еднакви
Друг много популярен знак, който виждаме ежедневно върху стоките в Европа, е маркировката CE. Тя се използва за постигането на почти същата цел като знака EAC – да гарантира, че продаваните стоки отговарят на минималните изисквания за здраве, безопасност и опазване на околната среда.
Основната разлика обаче е в пазарите, за които са предназначени тези знаци:
Знакът EAC важи за страните от Евразийския икономически съюз. Знакът CE важи за страните в рамките на Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП).Въпреки че има много прилики в самите правила за безопасност на двата знака, между тях няма взаимно признаване. Това са две напълно отделни и независими системи. Поради тази причина някои продукти трябва да притежават и двата знака едновременно, ако производителят иска да ги продава както в Европа, така и в страните от Евразийския съюз.
Друга ключова разлика е свързана с процеса на кандидатстване. Чуждестранните производители могат сами да декларират съответствие за знака CE (процес, известен като самосертификация), без задължително да преминават през външен независим представител, какъвто задължително се изисква при EAC сертификацията. Също така е важно да се разбере, че в Европейския съюз няма единен централен орган, който да проверява всеки един продукт и лично да издава марката CE. Отговорността е изцяло на самия производител. Той трябва да се увери, че продуктът му отговаря на всички приложими европейски правила, да пази пълната техническа документация и да използва знака CE напълно законно. В определени случаи, за по-сложни или рискови продукти, компанията все пак трябва да се обърне към така наречения „нотифициран орган“ – това е одобрена от ЕС независима организация, която извършва външна оценка.
Тъй като отговорността за съответствието е оставена основно на компаниите, които продават стоките, знакът CE много често се фалшифицира или с него се злоупотребява от некоректни производители. Най-добрият начин да разпознаете фалшивия знак CE е да сте запознати с точните графични изисквания за неговото изписване. При оригиналния знак, ако направите мислен кръг по външната линия на буквата С, той трябва точно да докосва външната линия на буквата Е. Много често логото се имитира с лека промяна в разстоянието между буквите, което неофициално се превежда от някои азиатски производители като „China Export“ (Китайски износ), с цел да се заблудят купувачите.
Правилата, директивите и законите, които стоят зад маркировките CE и EAC, много често оказват силно влияние и върху други световни пазари. Ярък пример за това влияние в наши дни е решението на Европейския съюз да задължи всички производители на смартфони да използват единен порт за зареждане. Това изискване принуди технологичния гигант Apple да промени дизайна на своя iPhone в световен мащаб и да премине изцяло към стандарта USB-C, което доказва колко голяма е силата на тези пазарни регулации.