Астрономи откриха двете най-„пухкави“ планети, откривани досега. Плътността им е толкова малка, че те са по-леки от захарен памук. Редките „суперпухкави“ планети са открит от международен екип под ръководството на Оксфордския университет с участието на Университета на Лазурния бряг във Франция.

Наскоро потвърдените планети, TOI-791 b и TOI-791 c орбитират около джудже-звезда от спектрален клас F7, намираща се на разстояние от около 1110 светлинни години от Земята в южното съзвездие „Летящата риба“. Въпреки че всяка от планетите е с размери, сравними с тези на Юпитер, и двете са необичайно леки за своите размери. Плътността на TOI-791 b е едва 0,038 грама на кубичен сантиметър, а на TOI-791 c – 0,047 грама на кубичен сантиметър. За сравнение, средната плътност на Юпитер е 1,33 грама на кубичен сантиметър, което го прави приблизително 28–35 пъти по-плътен от тези новооткрити светове. Сравнението става още по-впечатляващо, като се има предвид, че типичната плътност на захарния памук е около 0,05 грама на кубичен сантиметър. Плътността на Земята е 5,5 грама на кубичен сантиметър.

Учените смятат, че двете планети са се формирали заедно от един и същ диск от газ и прах, обграждащ младата звезда, което ги прави планетарни „роднини“. Те са свързани и чрез необичайно орбитално разположение, наречено резонанс на средните движения 5:3. На всеки пет обиколки на вътрешната планета външната извършва почти точно три. Докато се въртят около звездата, гравитациите им постоянно въздействат една върху друга, създавайки малки, но измерими промени във времето, за което всяка планета преминава през диска на звездата. Известни са само четири други планетни системи, съдържащи няколко суперпухкави планети, което прави TOI-791 изключително рядка възможност за изучаване на произхода и еволюцията на тези необичайни светове.

Как се образуват суперпухкавите планети?

Учените все още се опитват да разберат как се развиват суперпухкавите планети. Едно от водещите обяснения е, че тези светове притежават огромни атмосфери, богати на водород и хелий, които съставляват по-голямата част от общата им маса. Изследователите смятат, че тези дебели газови обвивки са могли да се образуват, когато планетите са се намирали много по-далеч от своята звезда, в по-студените области на протопланетния диск, където газът е могъл бързо да се натрупва около твърдото планетно ядро.
Планират се по-нататъшни наблюдения, за да се разбере по-добре произходът на тези необичайни планети и да се проверят конкуриращите се теории.