Бойните дронове промениха напълно облика на съвременната война. Те предлагат изключително евтин начин за поразяване на отдалечени цели, често намиращи се дълбоко зад линията на врага. В миналото подобни възможности бяха достъпни само за изключително напреднали оръжейни системи, чийто единичен изстрел можеше да струва милиони евро. Днес един боен дрон, струващ от няколко стотин до няколко десетки хиляди евро, може успешно да изпълни същата роля.

Бързото разпространение на тази технология направи традиционните системи за противовъздушна отбрана от тип „земя-въздух“ и „въздух-въздух“ уязвими. Въпреки че системи като „Пейтриът“ (Patriot) или „Стрела“ (Arrow) могат лесно да унищожат приближаващите заплахи, икономическата логика да се стреля с толкова скъпи ракети срещу дронове, които струват нищожна част от тяхната цена, прави тази стратегия неустойчива в дългосрочен план. Тъй като заплахата от безпилотни апарати се развива, системите, предназначени за борба с тях, също трябва да се променят.

Израелската лазерна система „Железен лъч“ (Iron Beam), която използва мощен 100-киловатов лазерен лъч за бързо и евтино унищожаване на дронове, вече се доказа като забележителна сила в това отношение. Сега Израел предприема следващата голяма стъпка – преместването на „Железен лъч“ от земята в небето, за да осигури още по-добра защита. Разполагането на лазери на въздушни платформи има потенциала да работи много по-бързо, с много по-голям обхват и с по-малко ограничения от околната среда.

Защо качването на „Железен лъч“ във въздуха е толкова важно

Лазерната система „Железен лъч“ не е създадена, за да замени израелската система „Железен купол“ (Iron Dome). Вместо това тя е разработена, за да работи заедно с нея, допълвайки нейните възможности. Въпреки способността си да унищожава дронове, ракети, минометни снаряди и безпилотни летателни апарати за едва около 3,20 евро на изстрел, наземната система има своите сериозни ограничения.

Един от най-големите проблеми пред нея е видимостта. „Железен лъч“ е много по-малко ефективен при слаба светлина, а фактори на околната среда като прах, турбуленция, гъста облачност и лошо време могат сериозно да влошат работата на лазера.

Качването на оръжието във въздуха чрез монтирането на тази технология върху летателни апарати е директен начин за справяне с тези недостатъци. На височина между 6 000 и 9 000 метра лазерът се влияе много по-малко от атмосферните условия в сравнение с наземните единици. Това осигурява огромно предимство, като подобрява видимостта и позволява много по-бързо прихващане на целите.

Височината винаги е била от ключово значение в тактиката на водене на война. Когато лазерът е разположен високо в небето, той може да атакува цели от много по-големи разстояния. В случая на Израел тази възможност позволява на системата да поразява вражески дронове още преди те изобщо да са навлезли в израелското въздушно пространство.

Този процес обаче не е толкова прост, колкото изглежда на пръв поглед. Не е достатъчно просто да се закрепи лазер за самолет и той да бъде изпратен в небето. Израелската компания „Елбит Системс“ (Elbit Systems), която води проекта по адаптирането на оръжието за въздушна употреба, трябваше да преодолее сериозни технически препятствия.

Как Израел модернизира системата „Железен лъч“

Оръжейните производители рядко разкриват точните технически детайли на проектите си и случаят с въздушния лазер на „Железен лъч“ не е по-различен. Въпреки това от компанията споделиха малко светлина за предизвикателствата пред инженерите, след като осигуриха достъп на журналисти от изданието „Джерусалем Пост“ (Jerusalem Post) до своите съоръжения.

Преместването на високо енергиен лазер от стабилна наземна платформа на движещ се самолет е принудило инженерите да бъдат изключително креативни. На първо място, самият лазер и целият му поддържащ хардуер трябваше да бъдат сериозно умалени (миниатюризирани), за да станат подходящи за монтиране на летателен апарат. Като потенциални платформи за оръжието се разглеждат израелските изтребители F-15, както и хеликоптерите UH-60A/L „Яншуф“ (израелската версия на американския военен хеликоптер „Черна ястреб“ / Black Hawk).

Освен това лазерният лъч трябва да остане перфектно стабилен и фокусиран върху целта, дори когато самолетът вибрира, прави завои или преминава през силна турбуленция. От компанията загатнаха, че използват специално военно 3D принтиране за справяне с тези проблеми, но не навлязоха в подробности за конкретния метод.

За решаването на тези сложни задачи са ангажирани стотици инженери, работещи в тясно сътрудничество с технологии за изкуствен интелект (AI). Изкуственият интелект помага за секунди да се изчисляват корекциите на лъча в реално време, компенсирайки движенията на самолета и промените в атмосферата.

Въпреки че от компанията дават ясни сигнали за огромен напредък, те все още не посочват точен график кога системата ще бъде напълно готова за реални бойни действия. Според информацията на „Джерусалем Пост“ обаче, въздушната лазерна система може да бъде внедрена много по-рано, отколкото се очакваше първоначално.

Бъдещето на въздушната отбрана

Ако Израел успее да реализира този проект, това ще промени правилата на играта в противовъздушната отбрана. Въздушният лазер ще осигури мобилен, практически неизчерпаем щит срещу евтините дронове и ракети. Докато традиционните системи за противоракетна отбрана се ограничават от броя ракети, които носят в своите пускови установки, лазерната система може да стреля дотогава, докато генераторите на самолета произвеждат електричество.

Това изследване показва, че бъдещето на отбраната няма да се състои просто в изграждането на по-големи и по-скъпи ракети, а в намирането на по-умни, по-евтини и по-ефективни технологични решения, които да неутрализират съвременните заплахи още в зародиш.