Горещите морги за автомобили в Дубай често привличат огромно внимание в социалните мрежи. Кадрите с изоставени луксозни коли, които просто събират прах в огромни открити пространства, за да бъдат продадени на безценица или разглобени за части, са ни добре познати. Ситуацията с пътническите и военните самолети не е много по-различна. Но вероятно се питате: как самолетите се озовават в пустините и каква е цел на това?
Помислете за това като за съвременен аналог на древния метод за съхранение на плодове в изсушена кал. Основната цел? Да се предпазят нещата от разваляне.
Ролята на пустинята като склад и донор на частиПри плодовете целта е да се запази водата и влагата вътре в тях. При самолетите обаче целта е точно обратната – да се държи влагата далеч, за да се избегне корозията (ръждата). Така наречените „гробища за самолети“ (airplane boneyards) са идеални места за съхранение именно заради специфичните метеорологични условия. Те служат както за последен приют, където машините се разглобяват за ценни резервни части, така и за временен паркинг.
С подходяща поддръжка много от тези остаряващи птици могат да се върнат към активна служба. И тук не говорим само за граждански самолети, но и за такива, които помагат в отбраната и военните дейности.
Благодарение на усилията за възстановяване, пенсионирани бойни машини като тежките бомбардировачи B-1 Lancer, военнотранспортните самолети C-23 Sherpa и бомбардировачите B-57 намериха нов живот във военните редици или дори в мисии на НАСА за наблюдение на времето. В крайна сметка всичко опира до дългосрочно съхранение и повторно използване на части, което става възможно благодарение на горещия и сух пустинен климат. Любопитно е, че една бивша база на Военновъздушните сили на САЩ в Аризона – известна като авиобазата „Дейвис-Монтан“ (Davis-Monthan) – днес се е превърнала в най-голямото гробище за самолети в света.
Как точно работи запазването на самолетите?
Davis-Monthan Air Force Base in Tucson Arizona is the location of the Air Force Materiel Command’s 309th Aerospace Maintenance and Regeneration Group (AMARG), the aircraft boneyard for all excess military and government aircraft.
Идеята да държиш самолети в пустинята звучи почти нелепо на пръв поглед.
„Гледките в тази открита пустинна местност са очарователни и в същото време сюрреалистични. Накъдето и да погледнеш – самолети“, пише специализираното издание Recycling International по време на проучване на летището „Пинал Ер Парк“ (Pinal Air Park) в Аризона.
Зад тази концепция обаче стоят сериозни научни и технически аргументи. Д-р Соня Браун, експерт по аерокосмически дизайн в Университета на Нов Южен Уелс, подчертава, че ниската влажност на въздуха прави пустинята идеално място за съхранение на огромни машини, изработени предимно от метали и сплави. Рискът от поява на ръжда тук е значително по-малък. Освен това в тези региони опасността от силни дъждове и природни бедствия като циклони е сведена до минимум.
Както вече споменяхме, пустините могат да бъдат както временно, така и постоянно място за почивка. По време на пандемията тези обекти се превърнаха в основни центрове за паркиране на търговски самолети. За краткотраен престой е необходимо място с минимален риск от насекоми, птици и други организми, които могат да увредят интериора. Благодарение на оскъдната дива природа и липсата на гъста растителност, пустинните райони се смятат за най-добрата зона и за такова временно съхранение.
Друг изключително важен фактор е площта. В сравнение с градските хангари, в пустинята няма недостиг на пространство. На много места пустинният терен е твърд и сух, което означава, че разходите за изграждане на скъпи бетонни писти и платформи спадат драстично.
Разбира се, тези места не са перфектни. Германската авиокомпания Lufthansa например трябваше да продаде шест от своите гигантски самолети Airbus A380 на много по-ниска цена, след като те претърпяха сериозни щети от силна буря по време на престоя им на открито.
Безопасно ли е да летим със самолет, престоял в пустинята?
Пустинните и отдалечени райони са перфектни за съхранение поради приятелския климат, а и цената за наемане или закупуване на земя там е много по-ниска в сравнение с пренаселените летищни хангари. Въпреки това съществуват напълно основателни опасения относно техническото състояние на самолетите, които се връщат в експлоатация след дълъг престой.
През 2021 г. самолет Boeing 737 на авиокомпанията Sriwijaya Air се разби минути след излитане, което доведе до смъртта на над 60 души на борда. Самолетът се беше върнал на работа след деветмесечен престой в склад по време на пандемията. Разследванията показаха, че индонезийското министерство на транспорта и Дирекцията за гражданска авиация са го обявили за годен за полети след множество проверки, но трагедията остави сериозни съмнения в обществеността.
Дори Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA) обърна специално внимание на проблема със замърсяването на системите за въздушни данни вследствие на дългосрочно паркиране.
„EASA забеляза тревожна тенденция в броя на докладите за ненадеждни показания на скоростта и височината по време на първите полети, след като самолетите напуснат складовете“, заявиха от агенцията.
Проблемът често идва от това, че на височина между 6 000 и 9 000 метра лазерно точните сензори (тръбите на Пито), които измерват скоростта, зависят от чистотата на външните отвори. При престой там могат да влязат прах или малки насекоми.
Ситуацията по време на пандемията беше безпрецедентна и наложи рязко разширяване на пустинните паркинги за самолети, но това не означаваше, че правилата за поддръжка бяха пренебрегнати. Експертите уверяват, че съществуват изключително строги правила за инспекция, които зависят от това колко точно време една машина е прекарала в открито или закрито хранилище. Ако тези деликатни процедури се изпълняват от сертифицирани експерти, няма сериозни причини за притеснение, когато се качвате на самолет, прекарал известно време в пустинен склад.