Когато мислим за съзнание, най-естествено за нас е да си представим ум, обвит в кожа и кости. Този човешки модел ни изглежда като единственият възможен. Това убеждение обаче може би показва по-скоро ограниченията на нашата собствена среда, отколкото реалните изисквания за съществуването на съзнание в природата.
В нов научен доклад Ерик Швицгебел от Калифорнийския университет в Ривърсайд и Джереми Поубър от Лисабонския университет твърдят, че съзнателният опит и усещания вероятно не зависят единствено от биологията в земния ѝ вариант. Тяхното твърдение не е, че всяка сложна система автоматично притежава съзнание, нито че днешният изкуствен интелект вече е прекрачил тази граница. Тяхната теза е по-тясна и в известен смисъл по-вълнуваща: ако съзнанието е нещо реално, няма сериозна причина да смятаме, че то задължително трябва да бъде изградено само от плът и кръв.
Изследването критикува това, което авторите определят като твърде ограничена и тесногледа представа за ума. На Земята съзнанието се свързва единствено с животинските тела, нервните системи и специфичната биологична химия. Вселената обаче е огромна и ако на други места съществува живот, той може да е възникнал при съвсем различни условия. Космосът може да крие умове, които са по-странни, отколкото изобщо можем да си представим.
Въпросът от какво могат да бъдат направени умовете
Вместо да се опитват да разрешат дълбоката мистерия какво точно представлява съзнанието по своята същност, двамата философи тръгват от по-проста начална точка: съзнанието съществува и поне някои същества го притежават. Оттук нататък те си задават въпроса какви физически системи биха могли да го поддържат.
Техният отговор се основава на понятието „гъвкавост на субстрата“. Те отбелязват, че някои неща могат да съществуват, направени от много и различни материали. Например, една чаша може да бъде стъклена, метална или пластмасова. Една книга може да бъде отпечатана на хартия или да съществува в дигитален формат. По същия начин учените твърдят, че съзнанието може да е свойство, което е способно да се прояви в повече от един вид физическа материя.
Това не означава, че абсолютно всяко нещо може да бъде гостоприемник на ум. Авторите приемат, че гранитът например е изключен от тази възможност. Те също така не твърдят, че човешкото съзнание може да бъде копирано перфектно във всеки възможен материал. Всъщност те се съгласяват с критиците на теориите за пълна замяна на нервната система, като признават, че човешките преживявания могат да зависят от фини биологични детайли, които са трудни или дори невъзможни за точно възпроизвеждане извън живия мозък.
Въпреки това те смятат, че това е грешен стандарт за оценка. Истинският въпрос не е дали силицият или някаква друга материя може да възпроизведе човешкото съзнание във всичките му детайли. Важното е дали съзнанието, като по-широко явление, може да се появи в системи, които са организирани по съвсем различен начин от нас.
Доводите в полза на един по-необичаен животЗа да докаже своята теза, научната разработка изгражда аргумент от три основни части.
Първо, авторите посочват, че във Вселената и във времето вероятно съществуват поне 1 000 поведенчески напреднали и сложни вида. Те наричат тази оценка изключително консервативна и скромна. Астрономите изчисляват, че наблюдаемата Вселена съдържа около 1 трилион (или 10^12) галактики. Някои научни изследвания дори определят средна стойност от над една технологична цивилизация на галактика в даден момент от нейния жизнен цикъл.
Второ, учените твърдят, че тези видове няма да споделят същия биохимичен дизайн като този на Земята. Астробиолозите отдавна изследват възможността животът да се появи от различни химически съставки, разтворители и условия на околната среда. Докладът насочва вниманието към проучвания за алтернативни аминокиселини, както и за алтернативни разтворители като амоняк и метан вместо вода.
Един ярък пример от художествената литература идва от романа на Анди Уеър „Проектът „Аве Мария““. В него се разказва за извънземно същество с минерална обвивка, кръв от живак, мускули, задвижвани от пара, и кристален мозък, което живее в изключителна жега и въздух, богат на амоняк. Швицгебел и Поубър не представят това като научно доказателство, а го използват като напомняне: щом спрем да приемаме Земята като единствен възможен модел, биологията може да изглежда много по-непозната и странна.
Дори на нашата собствена планета еволюцията не се е спряла само на един модел за интелигентност. Октоподите, пчелите, кучетата и хората възприемат и обработват информацията за света по напълно различен начин. Нервните системи и начините за предаване на сигнали се различават значително. Авторите твърдят, че след като тези разлики са толкова очевидни тук, става все по-трудно да се настоява, че всеки съзнателен вид във Вселената трябва да разчита на абсолютно същата основна биологична рецепта.
Коперникански тласък срещу човешката изключителностТретата стъпка в тяхната логика е изцяло философска. Швицгебел и Поубър заемат идеи от Коперниканската традиция – дългата поредица от научни открития, които разбиват представата, че Земята заема някакво привилегировано или централно място в космоса.
Първоначално Земята беше премахната от центъра на Слънчевата система. След това самата Слънчева система загуби централното си място в галактиката. Накрая Млечният път се оказа просто една от безброй многото галактики в необятното пространство. Урокът от историята е, че хората многократно са надценявали това колко специална е тяхната собствена позиция.
Авторите смятат, че разбирането ни за съзнанието заслужава абсолютно същата корекция.
Ако съществуват много видове със сложно поведение и ако те възникват в много различни форми, тогава би било странно да се твърди, че само същества със земна биология могат да имат вътрешен свят и преживявания. Изследователите наричат това погрешно предположение „тероцентризъм“ – пристрастие в полза на земния живот. Тяхната алтернатива е това, което те наричат „Коперникански принцип на съзнанието“: сред съществата със сложно поведение хората не трябва да излизат от позицията, че са уникално привилегировани, когато става въпрос за притежание на съзнание.
Това не означава, че всеки напреднал вид задължително има съзнание. То обаче означава, че разглеждането на земната химия като единствения възможен дом за съзнанието започва да изглежда като търсене на неоправдани изключения.
Защо това е важно за изкуствения интелект и защо не решава въпроса напълноТози аргумент съвсем естествено се пренася и в дебатите за изкуствения интелект, въпреки че научният труд не дава категорична присъда по тази тема.
Поубър заема по-предпазлива позиция. Само защото съзнанието е възможно в различни материални среди, това не означава, че всяка среда е подходяща. Той не вижда добра причина да се смята, че настоящият компютърен хардуер може да поддържа реално съзнателно преживяване.
Швицгебел е по-отворен към тази възможност. Той твърди, че след като отхвърлим идеята, че съзнанието трябва да бъде обвързано единствено с човешката биология, става много по-трудно да отхвърлим системите, базирани на силиций, само защото са направени от силиций. Дискусията в момента се фокусира твърде много върху това дали силицият може да копира човешкия мозък, а не върху по-широкия въпрос какви видове системи изобщо са способни да притежават съзнание.
Тази промяна в гледната точка е изключително важна. Колибритата, прилепите и насекомите летят, но не по същия начин, по който лети орелът. По същата аналогия, съзнанието на други места в космоса може изобщо да не прилича на човешкото. То може да варира в зависимост от устройството на тялото, околната среда, системата за сигнализация и химическия състав. Научният доклад оставя тази възможност отворена, без да твърди, че тя вече е реалност при днешните машини.
Практическо значение на изследванетоАко Швицгебел и Поубър са прави, дебатът за съзнанието има нужда от много по-широка рамка. Въпросите за извънземния живот, умовете на животните и изкуствения интелект не могат да се сведат просто до това дали нещо прилича достатъчно на човешки мозък.
Много по-полезният въпрос е дали съвсем различни физически системи могат да организират информацията, комуникацията, координацията и адаптивното поведение по начини, които да пораждат реално преживяване.
Това не доказва, че някой настоящ модел на изкуствен интелект е съзнателен, нито показва, че всеки сложен организъм или машина има вътрешен живот. Но то успешно се противопоставя на едно дълбоко вкоренено в нас предположение: че биологията на Земята определя единствените условия, при които може да съществува съзнание.
Резултатите от това проучване са достъпни онлайн в работния доклад, публикуван в платформата SchwitzPapers.