Докато големите играчи изграждат гигантски токамаци и най-мощните лазерни съоръжения, канадската компания General Fusion поема по друг път. Нейната експериментална машина LM26, работеща по технологията на магнитно-инерционния синтез, нагрява електроните на плазмата до около 0,72 keV – това е повече от 8 милиона градуса по Целзий. А нагряването е постигнато чрез просто механично сгъстяване с течен литий. Резултатът е три пъти по-висок от предишните стойности и доближава компанията до заветната цел от 1 keV – температурата на контролирания термоядрен синтез.
За разлика от токамака ITER, в който плазмата се задържа от гигантски свръхпроводими магнити, или от съоръженията за лазерен синтез, където мишените се облъчват със стотици лъчи, подходът на магнитно-инерционния синтез е коренно различен. Намагнетизираната плазма се подлага на високо налягане. В резултат на това температурата и плътността на плазмата се повишават до стойностите, необходими за реакцията на синтез.
General Fusion, канадски ветеран в областта на термоядрения синтез, за пръв път произведе плазма в сферичния реактор Lawson Machine с колапсираща метална обвивка през март миналата година. Това даде началото на 93-седмичен цикъл от експерименти за стабилно нагряване и задържане на плазмата. Компанията планира да достигне рентабилност до края на 2026 г.
Lawson Machine 26 (LM26) е първото съоръжение за магнитно-инерционен синтез, изградено в мащаб, който компанията нарича „търговски релевантен“ за бъдещите електроцентрали.
В допълнение към повишаването на температурата на електроните в плазмата до 0,72 keV (грешка ±0,08), както плътността на плазмата, така и силата на полоидното магнитно поле са се увеличили около 10 пъти по време на планираните експерименти. Увеличен е и добивът на неутрони – пряк признак, че във вътрешността протичат термоядрени реакции, пише IE. Освен това в процеса не е наблюдавано значително замърсяване на плазмата с литий от обвивката – един от основните технически проблеми, който в продължение на много години се считаше за слабост на магнитно-инерционния синтез.
Главният изпълнителен директор Грег Туини заяви, че резултатите съвсем точно съответстват на компютърните модели с висока точност, което дава на инженерите на General Fusion увереност, че технологията може да бъде мащабирана. Следващият етап е да се достигне 1 keV, след това 10 keV и накрая да се изпълни критерият на Лоусън – условието, при което енергията, освободена по време на синтеза, започва да надвишава енергията, изразходвана за нагряване на плазмата.
Да си припомним, че американският стартъп Xcimer Energy наскоро активира лазерната система Phoenix, която компанията нарича най-голямото частно съоръжение за контролиран термоядрен синтез в света. Дългият 38 метра криптон-флуориден лазер генерира импулси с енергия над 1 килоджаул.