Според ново проучване, представено на тазгодишната Конференция по лунни и планетарни науки, Земята може да е „захранвала“ Венера с микроскопичен живот в продължение на милиарди години.
Теорията за панспермията предполага, че животът или необходимите за него съставки могат да се разпространяват в космоса чрез астероиди, комети и други скалисти обекти. Когато на дадена планета се развива живот, мощни удари могат да изхвърлят материал от повърхността ѝ в космоса, като потенциално пренасят микроорганизми или органични съединения към други светове. Учените отдавна спорят за възможността за такова пренасяне между Земята и Марс. Неотдавнашният прилив на интерес към възможността за съществуване на микробен живот в гъстите облачни слоеве на Венера разшири дискусията, включвайки в нея Земята, Венера и Марс.
Изследователи от Лабораторията по приложна физика на Университета „Джонс Хопкинс“ и Националните лаборатории „Сандия“ приложиха „Уравнението за живота на Венера“ (VLE), за да оценят как материал от Земята може да пренесе живот в атмосферата на Венера. Моделирането им показва, че животът, донесен от Земята потенциално може да оцелее в облаците на Венера поне няколко дни на век.
Материалът, изхвърлен в космоса в резултат на сблъсък трябва да издържа на огромни натоварвания: от силен удар при изхвърлянето до въздействието на интензивна топлина, вакуум, радиация и екстремни температурни колебания. Предишни компютърни симулации и анализ на метеорити, открити на Земята показаха, че органичният материал може да преживее както изхвърлянето от планетата, така и пътуването през междупланетното пространство. За да оцелее на Венера обаче, този материал трябва да остане в състояние на суспензия в облачните слоеве на планетата или над тях.
Използвайки модела „палачинка“ заедно с данни от по-ранни изследвания, учените изчислиха колко метеорита от Земята или Марс биха могли да достигнат облаците на Венера. Изчисленията им показват, че стотици милиарди клетки биха могли да бъдат пренесени от Земята към Венера, като стотици милиарди от тях потенциално биха могли да останат жизнеспособни. Според най-вероятната оценка, около 100 клетки се разпръскват в облаците на Венера всяка земна година. Така през последния милиард години от Земята може да са пренесени около 20 милиарда клетки.
Изследователите подчертават, че моделът им не отчита всички аспекти на взаимодействието на метеоритите с атмосферата на Венера и че всеки параметър във VLE може да има значително отклонение. Въпреки това заключенията им потвърждават възможността за панспермия между Земята и Венера. Ако бъдеща астробиологична мисия открие живот в облаците на Венера, едно от възможните обяснения може да бъде, че той първоначално е дошъл от Земята.